Отправна точка в този епизод от предаването "Премълчаната история" е приетият преди 145 години Закон в Народното събрание на страната за създаването на левова парична система. Перипетиите преди, по време и след това събитие са обект на разговора ни с историците и икономистите професор Иван Русев от Варненския университет, с доцент Християн Атанасов, преподавател в УНСС, и с експерта по пощенско дело Цвети Пчелински.
Говорим за икономическата обстановка в Османската империя преди Освобождението и за пазарните нужди след това на младата ни страна. Професор Русев споделя своята теза, че по българските земи още преди Освобождението е съществувал общо икономическо и пазарно пространство, налагащо единна финансова система. Напомня и за прочути с финансовото си благосъстояние, но и с благотворителността си фигури като братя Георгиеви, Петър Берон и др.
Доцент Атанасов разказва за българския лев, за приемането му за единно разплащателно средство и го съпоставя с други парични единици в онези времена. Припомня и за ролята на Стефан Стамболов, княз Батенберг и други фигури от края на XIX век в утвърждаването на финансовата система в България.
Цвети Пчелински пък отдава дължимото на един позабравен днес участник в следосвобожденското укрепване на българската наука и държавност – Георги Яковлев Кирков. Разказва как последният е автор и в графично отношение, и като успешно изпълнен проект, на българските книжни пари, печатани в Санкт-Петербург в началото. И импровизирано отправя музикален поздрав в ефир с цигулката си по повод добрите новини от Брюксел.
Участниците в разговора се обединяват около идеята, че еврото не е заплаха за финансовата ни система, а напротив – гарант за финансова стабилност и дори възможност националната ни символика да бъде споделена със стотици милиони граждани на ЕС.
Крал Чарлз Трети е идвал два пъти в България още докато беше обикновен принц – през 1998 и 2003 година. Но не си купи имот. А кореспондентът на БТА в Букурещ Мартина Ганчева разкри, че той има най-малко две къщи в Румъния. Помолих я да разкаже малко повече за недвижимостите и сантимента му към съседната държава. Красивата дама, според мен, е..
"Архитектурата е изкуство, което е съобразено с логиката и е подчинено на много технически изисквания", така арх. Полина Паунова от Пловдив обяснява избора си на именно тази професия. Случайно или не, с нея се срещнахме на един от археологическите обекти в центъра на някогашния Филипопол. Така градът със своите древни останки и днешни шумове се вписа в..
21-вият национален симпозиум "Полимери 2025" с международно участие се проведе oт 29 юни до 2 юли в Казанлък. Началото на форума е поставено през 1967 г., като през годините той се утвърди като най-значимото събитие в областта на полимерната наука в България, предоставящо възможност за представяне на научни резултати, обмен на идеи и развитие на..
През есента Велико Търново ще бъде домакин на Международното изложение "Културен туризъм". Традиционно, сред неговите двигатели и организатори е доц. д-р Соня Алексиева, преподавател по туристически пиар. Тя ни разказва развълнувано за предстоящите инициативи на изложението, чието 20-о издание предстои. За да запазят спомените на българските и..
Първите експерт оценители на културни и художествени ценности получиха своите свидетелства. Акцентът в програмата за следдипломна квалификация "Управление и оценка на културни и художествени ценности", реализирана в Института за следдипломна квалификация в УНСС, е поставен върху процеса на оценяване на културни ценности и художествени..
Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов" откри в Бургас първия си филиал извън столицата. Приемът на първите..
Веселин Истатков е магистър оптометрист, който в последните години е посветил професионалния си път на това хората да виждат по-добре. Тази мисия е и..
В рубриката "Разговорът" поставяме акцент върху реакцията на жителите на каварненското село Камен бряг и институционалния отговор след опитите за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
