Ясен Атанасов е Хамлет и на "Варненско лято" 2025

33-тият Международен театрален фестивал "Варненско лято" отново изправи зрителите пред вечния въпрос "Да бъдеш или да не бъдеш?".

Емблемата на ренесансовата трагедия и изобщо на трагедийното творчество – Шекспировият "Хамлет", продукцията на Театър "България армия" с режисьор Стоян Радев – постави началото на фестивала и се игра в две последователни вечери.

"Актуалното в момента се крие в смисъла на живота и причината да бъдем тук, когато до нас се разразява война", смята актьорът Ясен Атанасов, който е в ролята на Хамлет. Според него удовлетворяващите душата неща са в това да помагаме на другите, но и на себе си.

"Чувствата и терзанията са фундаменти в човешката природа – размисли, страсти, любови. Те са силата, която задвижва човека напред. Ако ги няма тези неща, това е още по-голям проблем, заради който можем да стоим в застой", твърди той.

По неговите думи всичките изкуства се грижат за душата на човека и за това тя да се извисява по някакъв начин, а да се отпуска. За това човекът да започне да размишлява и да вижда проблемите си, разгърнати от друга перспектива. Да вижда обаче и всички свои хубави, приятни моменти.

"Така си даваш по-лесно сметка за някои неща в живота. Много се надявам това, с което се занимаваме ние, хората на изкуството, да остане. Мисля,  че наистина е възможно да остане вечно, особено пък театърът, защо виждаме как нахлуват всякакви AI работи, които се използват в киното. Хората започват да се притесняват, това е така, но според мен живото изкуство – театърът, живият концерт, това хората да се съберат в една зала и едните да гледат, а другите да се опитват да са полезни на гледащите – не би могло да изчезне", допълва Ясен Атанасов.

Актьорът от Театър "Българска армия" говори и за предизвикателства, пред които е бил изправен, стъпвайки в живота на Хамлет.

"Искаше ми се да махна очакванията от себе си, те са на няколко пласта – от семейна гледна точка, от това, че баща ми го е играл, и от това, че все пак е Шекспир. Като се каже Шекспир, става дума за икона, за някакъв ореол. Това се опитах да го махна, защото то в някакъв момент може да те смаже. Успях да го балансирам до един момент, в който три дни преди премиерата всичко това някак си ме връхлетя. Радвам се обаче, че с баща ми бяхме в един процес, той успя да балансира тези притеснения и енергии в мен. Беше трудно, предизвикателно, защото наистина се слага голяма тежест. Ако пък се отдръпнем и го видим отдалеч, това е една история за семейни отношения и хора, които се обичат, но правят особени неща. Може би не точно в такава ситуация можем да попаднем в днешно време, защото все пак там има друга култура, други исторически събития, но темите, терзанията и нещата, които ги вълнуват тези хора, и нас ни вълнуват", разказва Атанасов.

В началото той мисли, че е много далеч от образа на Хамлет, но след време открива както приликите си с него, така и разликите, с които допринася за ролята си. Радва се, че тя му се е случила и подхожда към нея като към всяка друга – приближава я до себе си. Признава обаче, че никога не се е стремял към това да я получи.

"Очакванията и амбициите понякога много разсипват работата и може би трябва да се пазим от тях, да сме си заземени. Това е просто един текст, много хубав текст, прекрасен текст, но е една история, която трябва да разкажем по най-добрия начин", смята Ясен.

За цикличността на проблемите в живота и актуалността в думите на Шекспир, за безсилието като състояние на съвремието ни, за партньорството с баща си на сцената и за това защо е убеден, че въпреки всичко трябва да бъдем – чуйте в звуковия файл.