Преди 29 години на сцената на Театър “Българска армия“ актьорът и професор в НАТФИЗ Атанас Атанасов е Хамлет. Днес е Призрака, а датският принц е синът му – Ясен Атанасов.
“Още от детската си възраст ние добиваме някакво впечатление за себе си, познание за себе си, но то е на базата на начина, по който ни възприемат. На начина, по който ни съдят околните, като се започне от родителите: “Ти си добро дете!“ или “Това, което правиш, не е хубаво!“. Всъщност ние живеем в една много неустойчива среда, в която понякога си задаваме въпросите: “Добре, родителите ми ми казват, че аз съм прекрасен, обаче в ситуации, в които съм извън фамилията, извън семейството, в училище или в социалната среда ми казват, че това не е правилната постъпка. Така растем в непрекъснато колебание кое е правилното – това, което ни казват родителите, или това, което е произтекло от моето поведение по време на общуването ми с други хора. Мисля, че театърът ни помага да разберем това нещо – за добро или за лошо“, разказва проф. Атанасов в “Кино с думи“.
Поводът да гостува в предаването е участието му на 33-тото издание на Международния театрален фестивал “Варненско лято“, който влиза във фокуса на кинотематичния ефир на програма "Христо Ботев". Шекспировият “Хамлет“ на Театър “Българска армия“ откри фестивала и се игра в две последователни вечери.
От разговора с проф. Атанасов веднага става ясна неразривната връзка между театъра.
“Мисля, че за да бъдеш добър киноактьор, опитен киноактьор, трябва да си работил много сериозно в театъра. За да притежаваш онзи рефлекс, който би могъл да ти помогне много бързо да се адаптираш в киното, трябва да си изключително адаптивен, независимо от всичко онова, което те заобикаля. Киното е едно предизвикателство, голямо значение за работата в него имат импровизационните способности и опитът на актьора, който той е добил в театъра“, обяснява професорът.
Според него колкото по-наясно е режисьорът и в театъра, и в киното с разказа, който иска да сподели със зрителите, толкова по-добър е крайният резултат. И ако театърът помага за това да разберем и открием истинската си същност, а не само представата за себе си, то киното помага за развиване на професионалните рефлекси, тъй като времето там препуска.
Защо обаче проф. Атанас Атанасов е станал актьор?
“За да разбера какво притежавам още. Да опозная себе си, да стабилизирам качествата, които всъщност така или иначе са оформени от онова, което мислят хората за мен, от начина, по който съм възприеман. Да ги сравня със собствените си критерии и съответно да открия онези недостатъци, които не смея да си ги призная. Това е може би професията, при която можеш наистина от сцената да разкажеш за себе си по възможно най-обективния начин – използвайки думите на героя си. Защото никой от публиката не би могъл да те идентифицира със самия теб, с твоята персона, с твоята личност. В този смисъл колкото по-откровено чрез ролите си ние разказваме за себе си – толкова по-дълбоко и качествено бихме да разберем за себе си, защото житейските обстоятелства невинаги ни помагат за това“, каза още той в “Кино с думи“.
На мнение, че колкото повече играеш за партньора, толкова повече печелиш, трябва обаче да се пазиш от това да се изхабиш на сцената или на екрана.
“В момента, в който актьорът започне сам себе си да усеща като един скучен професионалист, мисля, че тогава трябва да се замисли. Даже преди това – когато започне да използва стари трикове, познати неща. В този случай избирателната способност на актьора е изключително важна. Не винаги и навсякъде – не! Трябва да знаеш какво искаш да правиш и да следваш пътя си, като заличиш абсолютно всички други неща, които не са чак толкова важни. А наистина не са чак толкова важни и славата, и известността ти. Или имаш желание да бъдеш – както казва Шекспир – гол и сам на сцената, или да се въртиш в този омагьосан кръг, който публиката много обича, но в един момент някак си започва да изпитва огромна досада от твоето присъствие“, обяснява проф. Атанасов.
От практиката си като преподавател е установил, че най-трудният процес в обучението на актьорите е да осъзнаят смисъла зад думите. В началото те не им обръщат внимание, а се опитват да ги кажат.
“Ти не трябва да искаш да играеш, ти трябва да искаш да бъдеш. Така да наредиш пъзъла на твоя персонаж, като криминалист да го изследваш, да търсиш причинно-следствените връзки, а да не се занимаваш със средството“, смята професора.
Според него “театърът трябва да произвежда звезди, а да не разчита на кратката слава от някой сериал, защото тази слава е много преходна. Днес те разпознават по улицата, утре ще те забравят, просто защото конкуренцията е много голяма“.
“Давам си сметка понякога, че аз съм един щастливец в тази професия“, казва проф. Атанас Атанасов, като признава, че няма любима роля и никога не се е стремил към конкретна такава. За него това е преди всичко работа и обича да я върши.
За него нищо не е на всяка цена и актьорът трябва да живее леко в професията си, да изпитва удоволствие от нея. На децата си – актьорите Алиса и Ясен Атанасови – не дава професионални съвети, припомня им само това, че всеки трябва да върви по своя път и да направи своите открития.
За партньорството със сина си Ясен в “Хамлет“ казва с радост, че е видял как синът му го е погледнал с други очи на сцената, което говори за истински професионализъм.
· Персонификация, превъплъщаване или особен вид концентрация е влизането в образ?
· Кои са техниките, които ти дават възможност да направиш всеки един от персонажите си различен?
· Азбуката на актьорската професия ли е паметта на чувствата?
· Защо не трябва да се опияняваш от тишината в театралния салон, при която публиката диша заедно с теб?
· Как се прави един човек от цялата разнородна публика, която те гледа на сцената?
· Защо не бива да се повличаш по онова, което същата тази публика иска?
· Как разказваш за свои лични болки през текста на автора, докато се уповаваш на собствения си опит?
· През какви процеси преминава хамелеонската природа на актьорската професия – от чакащи артисти до влизането в друг свят, където си на границата между реалността и илюзията?
· Своеобразна медитация ли е наблюдаването на света около теб и хората в него, от които можеш да черпиш детайли за персонажите си?
· Защо актьорът трябва да се пъха там, където не му е работата?
· Дава ли възможност преподавателската работа да проектираш своето лично овладяване на публиката върху студентите?
· Какви трикове проф. Атанасов съветва студентите си да приложат, за да проверят дали това, което правят, е истинско и искрено?
· Защо прекалената амбиция подлага крак на таланта?
Отговорите чуйте в звуковия файл.
Снимки – Ани Петрова, БНР, и Виа фест
В четиринайсетата самостоятелна изложба Явор Боянов се завръща абстрактната живопис. Експозицията е озаглавена Ego Death и е вдъхновена от психеделичната ера на 60-те и 70-те години на XX век и идеите за разширяване на съзнанието и вътрешно прозрение. Ego Death представлява финалната част от неофициална трилогия, в която две предходни експозиции..
"За живота" е фотографски проект, фотокнига или дори документално-художествен роман, провокиран от Ковид пандемията, войната в Украйна и геополитическите кризи. Фотографски потрети на семейства, загубили свой близък и такива, които очакват дете. Контрапунктите на живота. В изданието са поместени и анкети с участниците, в които те отговарят на въпроси,..
"Паралакс акция. Откъде идваме? Кои сме? Къде отиваме? И защо няма да се върнем там, откъдето сме." – с този надслов и с повод трийсетгодишнината на ИСИ – София, институтът готви серия от събития в следващите месеци.Те включват три групови изложби на членовете на Института, а първата от тях, озаглавена "Помним ли това, което сме забравили?" отвори..
В предаването "Нашият ден" и рубриката "Разговорът" слушателите имаха възможността да се срещнат с маестро Пламен Карталов – режисьор, визионер и дългогодишен ръководител на Софийската опера и балет. Повод за разговора бе предстоящият летен сезон, както и провеждането на Вагнеровия фестивал, който се утвърди като културен акцент в програмата на операта...
Четвъртото издание на "Изкуство с увреждания" – изложбата "От Фридо Кало до Стиви Уондър" ще бъде открита на 20 юни в галерия "Куб" на Топлоцентрала. Каузата и изпълнението са на визуалната артистка Полина Герасимова, която се бори за изкуството да няма граници на достъп. Четири интерактивни инсталации ще предоставят документални разкази за 11..
В събота за втори път на връх Соколовец над село Бойковец в Етрополския Балкан се проведе национален народен събор на хайдушката песен, организиран от..
Съзнателно или не, накъдето и да погледнем, ние търсим смисъл. Смисъла в живота и в това, че точно ние сме част от него. В немалко от случаите го търсим в..
Международният фестивал "Българска душа на святата земя", провеждащ се в Израел, се превърна от културно събитие в драматично изпитание за група..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg