Пробив за българската палеонтология. Учени откриха фосили на мозазавър. Разкопките са от района на Стара планина. На този фон, само че край Трън –по време на Седмата палеонтологична експедиция, са намерени останки и от растително яден динозавър. Какво означава всичко това за начина, по който е изглеждал светът преди 80 милиона години? Разказва доц. Дочо Дочев от Геолого-географския факултет на СУ "Климент Охридски", участник и при двете открития.
"Аз съм палеонтолог и се занимавам с растения и животни, които са оставили своите следи в дългия геоложки летопис на нашата планета. Участвам в различни проекти, свързани с различни аспекти на геологията и палеонтологията. това, което открихме бе проект, по който работих с колеги от Института по геология към БАН. Целта бе да установим какви са били условията преди около 70 милиона години у нас в района на Централна Стара планина, близо до хижа Плевен. Заедно с доктор Георги Грънчовски и доц. Любомир Методиев и двамата от БАН, преди година започнахме работа и направихме откритието. Реално доц. Методиев намери тази малка част, която подсказваше, че сме намерили нещо уникално. скалите в които ние намерихме нашия мозазавър са така наречените- седиментни скали. т.е. тези скали са образувани на дъното на морски басейн. Мозазавърът е водно влечуго с размери между 14 и 17 метра. Те са били много добри плувци, с дълги, змиевидни, обтекаеми тела... черепите им също са били доста издължени, като те са били пълни с едни конични зъби, които са били много страховити, а скелетът му е най-добре запазеният по рода си у нас. Зъбите им са били с размери 6-10 см. Това говори за това, че този район на България е било дъно на воден басейн. Това животно е било едно от най-хищните животни в един период от развитието на планетата", разказа в предаването "Следобед за любопитните" доц. Дочо Дочев.
Пробив и в находището край Трън. Сред откритията на екипа от Националния природонаучен музей, ръководен от доц. Латинка Христова, са екзотични хищни риби, костенурки и голяма кост от динозавър. В находището има следи от два различни вида – един дългошиест и един двукрак растителнояден. Дългошиестият динозавър, според костите, които откриваме, вероятно е животно с дължина 7-8 метра, а двукракият растителнояден динозавър е бил между 4-5 метра. "Този район е различен с много различна геоложка история и за това находките са много по-различни от намереното в Стара планина. Находището наричаме динозаврово. Там има много вкаменелости от гръбначни и безгръбначни животни, които са живели преди 80 милиона години. Основно намираме останки от костенурки, вероятно сухоземни. тези находки са в скали, които са образувани в една лагунна обстановка. Тук са открити и много останки от охлюви и миди. Колегата ми Владимир Николов намери останки и от т. наречените микрогръбначни, тежащи под един килограм всяко. Открити са и много други останки в този район. В този период територията на страната ни е била част от островен архипелаг и за това находките на този динозавър са с малък размер. точно това откритие много може да помогне на палеонтоложката наука да възстанови какви са били условията и средата на живот и разбира се какви видове са населявани територията ни преди 70-80 милиона години", сподели в ефира на "Следобед за любопитните" доц. Дочо Дочев. От седем години специалистите разработват находището край Трън. Владимир Николов предполага, че това което там е открито принадлежи и на летящо влечуго и ако това се окаже факт, т.е. намереният гигантски прешлен е на летящо влечуго, то това ще бъде първото открито такова на територията на България и то доста голямо по размери, разказа доц. Дочев.
Ако не сте чували за турския град Фоча, вероятно ще го разпознаете по-лесно под името Фокея и от уроците по история. Защото Древната Фокея е един от йонийски полиси, разположени по Егейското крайбрежие на Мала Азия. Някога градът е бил толкова силен и проспериращ, че е имал правото да сече собствени монети – и от злато, и от сребро. А върху тях е..
"Детето и психоанализата" е първата тема, около която се събират професионалисти и съмишленици преди 15 години. Опитът и идеите на знаменитата френска психоаналитичка с особена грижа и подход към децата е вдъхновение и отправна точка за търсене на съвременни и приложими у нас начини за работа с деца, а по-късно и с бебета. Преди 10 години в София е..
За дванайсети път в Бургас се проведе Международния литературен младежки фестивал "Приятелството – смисъл и спасение", посветен на спасяването на българските евреи. Фестивалът не просто вдъхновява младите хора да творят – той ги учи да помнят, да се вглеждат в историята и да отстояват ценности като солидарност, смелост и човечност. Част от него..
"Може ли една книга да бъде едновременно шарена и дълбоко учена? Ами да, може.", пише проф. Александър Кьосев в предговора, като ни подготвя за среща с нестандартно четиво, в което се убеждаваме сами, прелиствайки страниците му. Трудно е да се определи жанрово, още по-малко възможно е да се открие системността, присъща на едно научно изследване...
Традиционната медицина на Китай е холистична система на лечение, която се практикува близо 5000 години. Вкоренена в древната философия и култура, тя еволюира в цялостен и усъвършенстван подход към здравето и благосъстоянието на ума и тялото. Д-р Юй Цун в продължение на три месеца обучаваше българските си колеги за начините на лечение,..
Представете си, че сте затворени в клетка. Няма светлина. Няма свеж въздух. Няма място за движение. И няма изход. В момента това е животът на милиарди..
43 % от българите не са прочели нито една книга през 2024 година, 75% не са посетили библиотека, 63 % не са ходили на театър, 83% не са ходили на..
Едва 6% от българите водят здравословен начин на живот, а само 2% спортуват всеки ден. Това сочат данни от национално проучване, проведено от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg