Жан-Мишел Жар и "Еър" идват в София

... Светлините затихват, първите звуци изпълват пространството, а времето сякаш спира –  пътуване през пулсиращи ритми, хипнотични мелодии и визии и звуци от бъдещето предстои да обгърнат "Арена София" днес и утре. Очакваме легендата на електронната музика и завинаги артистичен новатор № 1 Жан-Мишел Жар в първата вечер, а във втората - да отпразнуваме 25 години от появата на знаменития албум Moon Safari с исторически концерт на френските пионери на електронната мечтателност "Еър". Целият звук на Вселената - от изгряващия до завършения живот. 

Да започна с най-важното: Жан-Мишел Жар представя спектакъл, който надхвърля музикалното и се превръща в цялостно визуално преживяване, отвъд границите на стандартния концертен формат. От рекордните си концерти с публика от над три милиона души в Москва и Хюстън до революционните си виртуални изпълнения в Метавселената, той остава водеща фигура в музикалната иновация повече от четири десетилетия. Визионерът е първият западен музикант, поканен да изнесе концерт в Китай през 1981 година., а от тогава е създавал мащабни спектакли на исторически и природни забележителности, сред които Египетските пирамиди, пустинята Сахара, Забранения град и площада "Тянанмън", Айфеловата кула, Мъртво море и много други. Припомням, че Жан-Мишел е регистриран 4 пъти в книгата за рекорди Гинес за най-масови концерти. С над 85 милиона продадени албума и участия на най-големите световни сцени – включително "Коачела" и закриването на Олимпийските игри в Париж, музиката от бъдещето на Жан-Мишел Жар е звучала почти навсякъде. Той е кръстникът на електронната музика, нейният папа. Винаги е бил за пример. И никога за резил. Приказките на електро-рицаря Жар не спират да будят интерес по цялата земя. Ако някой ден той реши да каже "Аз измислих цялата електронна музика!", единствено "Крафтверк" биха могли да му възразят обидено. След първите си 4-5 гениални албума французинът се съсредоточи върху колосални лайф шоута, посмя дори да се метне върху електро вълната. Тук-там жив и моден, тук-там старомоден, великият французин определено успя да влезе в час с най-новите тенденции и представя забележимо свежи албуми - далеч от патетичния и скучен ембиънт, бездарно минималистичния денс и вокалните метаморфози на няколко издания, след които май вече го бяхме отписали. Нямаме шедьовър, а и в този жанр конкуренцията е жестока и мнозина са бая по-добри от него. Жан-Мишел Жар обаче отново вдъхна доста кислород, откри равноденствието в себе си и настрои на актуална вълна магнитните полета на лазерната си арфа. Слухът зарежда въображението на макс. Той пак е тук. И не е съвсем същият. Ура!

Музиката на Жар пропълзя навсякъде. Реклами. Филми. Диско клубове. Радио и ТВ-програми ... Той просто създаде нов вид (отделна) музика. Това беше "топлата" вълна на електрониката, ако приемем, че страхотните "Кратфверк" бяха "студената". Мнозина признават албума Oxygene за най-влиятелние електронен албум на всички времена и един от най-важните в популярната музика изобщо. Той се различава силно от твърде футуристичния саунд на немските корифеи и от по-мрачното, но и космическо звучене на сънародниците им "Тенджърийн Дрийм". Записан е в импровизирано домашно студио, като използва различни аналогови и един цифров синтезатор, както и други електронни инструменти и ефекти. Наречен е Албумът, повел революцията на синтезатора през 70-те години на миналия век и превърнал своя автор в един от бетонните авторитети в електронната музика. Иначе Жан-Мишел започва да експериментира с тактове от магнитофонни ленти, радио и други електронни устройства още в края на 60-те. За свой пряк вдъхновител обаче сочи Пиер Шефeр, наречен "алхимик на звуците", за когото звукът е езикът на природата. През 40-те и 50-те години поставя теоретичните и естетическите основи на т.н. конкретна музика. Казва, че това формулирано от него понятие често се интрепретира неточно. И обяснява термина като една инверсия, преобръщане на музикалното есе, създадено с цел събеседниците му да почувстват чудото на тази музика, при която предметите започват да говорят за себе си и сякаш изпращат послание от непознат свят. С чувство за значимостта на човешката история Жар казва една проста истина – между земята и небето има въздух. Третиран в различните му аспекти като кислород и пространство, като звуконосител и светлина, като среда и външност, въздухът е основна тема в електронната музика на Жар – достатъчно е да споменем албумите му с имена като Oxygene, Equinoxe или Aero (Anthology Of Electronic Revisited Originals), които са химни за природната сила и очарованието в нейната загадъчност. Те могат да бъдат възприети дори при изключено съзнане. Музата на французина е симптомообразуваща за кого ли не. Впрочем, така като гледам  обложката на последните му дискове Oxymore и Oxymoreworks, той е върнал тирето между първите си две имена, както бе и върху първите му албуми, наричани навремето от нас тави. А на въпроса кой е авторът на тази неземна музика, батковците на Попа ни бъзикаха - абе това е някакъв французин, дето свири на оксижен!, толкова ни бе информацията в онези времена, средата на 70-те. През 1983 година той създаде албума Musique Рour Supermarches, записан в 1 (една!) бройка, само за да се излъчи веднъж по радио "Люксембург". Днес ключарят в царството на хармониите - иначе дипломиран филолог със специалност съпоставителна литература, отново е сред нас. Признава, че има специално отношение към България, защото когато изгрял като суперзвезда с култовия запис Oxygene, след писмата от родната му Франция, първи са го подкрепили българите. Зад т.н. Желязна завеса тогава. Мосю Жар с вля в редиците на изтъкнати френски политици, общественици, интелектуалци и дипломати в членовете на Комитета, създаден във Франция в подкрепа на кандидатурата на Ирина Бокова, генерален директор на ЮНЕСКО, за поста генерален секретар на ООН. Ключарят в царството на хармониите ни очаква след броени часове.

Сигурно е нещо от въздуха във Франция, но там се раждат доста креативни електронни музиканти и проекти. Ето, като почнете от Жан-Мишел Жар и "Спейс" през 70-те, та до "Дафт Пънк", "Сен Жермен",  "Телепопмюзик" и днешните ретро-авангардисти "Ла Фем". И това – в държава, дала един от най-блестящите, най-класическите и вече отчаяно старомодни поп шаблони на миналия век, този на френския шансон. Да, има нещо сбъркано при французите. За каквото и да се захванат, все ще е изчанчено. В същата категория е и дуото Жан-Беноа Дюнкeл и Николa Годeн, по-просто - "Еър" (или "Ер" - на френски). Вкамени ли се вятърът от христоматиите за класическа електронна музика? Монотонни и заблуждаващо сладникави звуци от неопределен стил, спейс-джаз елементи с денс повеи, авангарден поп и модерна ретро жилка. Това е опит за описание на музиката на "Еър". Двама студенти по астрофизика и архитектура влизат в бар... на Луната. Звучи като началото на добра шега, но в края на 20-ти век тази среща се превръща в началото на една музикална революция и тандемът променя облика на съвременната електронна култура. През 1998 г. дуетът от Париж рисува нови хоризонти за електронната музика с вкус на спейс и дрийм поп с дебютния си албум Moon Safari, който  обедини мелодия, нежност, футуристична естетика и вдъхновяващи текстове. Композиции, в които музикалната критика се опита да намери пресечна точка между Бърт Бакарак, Дебюси, Серж Гензбург, Джорджо Мородер, "Илектрик Лайт Оркестра" и "Карпентърс". Вдъхновявайки артисти като София Копола, Дейвид Боуи и Мадона, двамата "въздухари" устояха на времето и продължават да увличат и нови поколения меломани. Дори с чисто инструменталните си пиеси. "Ние по никакъв начин не се вписваме в рок-ен-рол клишето. Тъжно е, че толкова много музиканти преследват имиджа на рок звездата, която всъщност не съществува. Мисля, че причината за успеха ни е именно в това, че се различаваме от всичките тези неща. Правим нещата така, както на нас ни се иска. Важно е да не се обезличим", коментира Николa Годeн. "Докато си млад, имаш достатъчно време да градиш надежди за бъдещето - обяснява Дюнкeл - и Moon Safari е точно за това. Такава е нашата представа от миналото за бъдещето". Именно този албум ще бъде представен у нас, а неговото реновирано издание се появи миналия месец с името Blue Moon Safari.

В техните парчета е вплетена една особена красота - тази на тихата лудост, която на моменти е затрогваща, друг път тъжна. "Еър" звучат така, сякаш някой непрекъснато ги отминава и без да иска отнася нещо тяхно със себе си. Може и да не го е разбрал, може да мине известно време преди да го осъзнае. Но то е там, с него, те са там - и на нас не ни остава нищо друго, освен да се подчиним на висшия закон на привличането и смесица от лоу-фай звук и ретро-футуризъм. Комбинация, която е наполовина поп, наполовина ембиънт електроника. Само като поп тя е слаба, само като ембиънт – също, но като съчетание от двете перспективата се променя значително. Напомнят "Пинк Флойд", които понякога са обвинявани, че макар да са авангардисти, използват толкова простички рифове и изразни средства, че музиката им е чак банална.

По същия начин музиката на "Еър" често е приятна, но повърхностна и на моменти лишена от дълбочина. Това обаче изобщо не й пречи да носи рядко силен емоционален заряд. Обединени от френския си произход, експериментаторски дух и глобално влияние, Жан-Мишел Жар и "Еър" идват в София с два напълно различни полета на Ер Франс за допълващи се светове – едното събитие е мащабен, мултимедиен спектакъл, другото – изящна звукова кинематография на живо. За българската публика това е рядка възможност да бъде част от културно съвпадение, което превръща столицата в сцена за върхови постижения в съвременната електронна музика.

На 23 и 24 юни "Арена София" - Столичен колодрум ще се превърне в домакин на култов музикален трип. Да го споделим.