Идентичност, памет и съвременно изкуство в градска среда

На площадката на бившия Мавзолей се проведе публичната дискусия "Наше ли е миналото?", част от проекта "Между миналото, което е напът да се случи, и бъдещето, което е било" на художника Красимир Терзиев. Предмети на публичния разговор бяха наследството на социализма, паметта в градската среда и ролята на изкуството и гражданския диалог в преосмислянето на миналото.

"Наше ли е миналото?" – разговор в "Нашият ден" с Красимир Терзиев и с куратора Владия Михайлова.

Относно състоялата се на 26 юни дискусия Терзиев казва: "Идеята е да имаме едно обсъждане на общи теми от различни перспективи – нещо, което ми се струва, че рядко се случва в общественото говорене. Винаги има едно експертно говорене и така губим общите перспективи."

Михайлова допълва: "Да наблюдаваме града означава да наблюдаваме обществото през забравените места, запустелите места, зоните, в които проявяваме агресия, в които си почиваме. Програмата "Навън", инициирана от Столична община – рамката, в която се появява работата на Терзиев – е нещо изключително важно. Тя запълни една монументална липса в публичния живот, а именно присъствието на съвременното изкуство в градска среда. Съвременното изкуство е начин да коментираме настоящето, да го виждаме през други очи, през инсталации, създадени за определен период от време."

За площадката на Мавзолея като пространство за публичен разговор Михайлова казва: "Ние действаме, протестираме, преминаваме, борим се за няква част от пространството, но да разговаряме в него се оказва предизвикателство. Разговорът е необходим, защото дава спокойствие, ментално пространство, за да преценяваме нещата по-добре."

Терзиев добавя, че пространството е било трудно за работа, тъй като е отворено към всичко наоколо и се слива с визуалния шум на средата.

"Мисля, че българските политици много опростяват културата. Те не осъзнават огромния потенциал на културата за провеждане на политики в обществото. Ние, като общество, свикнахме да се съобразяваме с хоризонта, който задават политиците, а той е много ограничен. Културата, разказите – те сплотяват едно общество. Трябва да се обърнем към културата, за да не я оставим на фикцията и на чалгата – те се превърнаха в начин на живот, в ценности, в начин, по който говорим, в начин, по който се отнасяме към себе си. Политиците участват в този нисък културен хоризонт с липсата на оценка за стойността на културните феномени", заявява Михайлова.

Кой притежава миналото? Според Терзиев миналото трябва да стане наше, без да си го доизмисляме, без да си го татуираме, без на всеки трафопост да има портрет на Левски, а просто като го познаваме малко повече.

Чуйте разговора в звуковия файл: