Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Къде се намира "изгорялата планина"?

Многобройни черни кратери, върху които не расте нищо, а земята е е покрита с потоци застинала лава и тъмна вулканична пепел. Това са част от пейзажите, които могат да се видят в геоложкия парк Кула-Салихли в провинция Маниса в Западна Турция. Геопаркът обхващаща площ от близо 300 кв. км., като интересното е, че природният парк все още не е много популярен, въпреки че не са много местата по света, където човек има възможност да се разходи сред застиналите потоци лава. Вулканичният район обаче е бил добре познат в древността и дори добре описан – за него се споменава за първи път още през 1 век преди новата ера от древногръцкия географ Страбон, който нарича целия район "изгорялата планина" или "изгорялата земя". Факт е, че пейзажът оттогава до днес не се е променил – всичко тук е покрито със застинала лава и вулканична пепел.

Районът привлича много изследователи през вековете и научният интерес към това място май никога не е преставал, защото тук на терен може да се наблюдава разнообразието от вулканични и карстови пейзажи.

Преди 12 години геопаркът става част от списъка на Европейската мрежа на геопарковете на ЮНЕСКО и през юни 2013 г. е отворен и за туристи, като са изградени многобройни пътеки, създаден е малък природонаучен музей и дори посетителски център.

Пътеките в геопарка Кула-Салихли са с дължина близо 12 километра и без да излиза от тях човек може да премине през вулканични конуси, пещери, безкрайни полета от застинала лава и всякакви причудливи пейзажи. И въпреки че и днес земята изглежда като тежко обгоряла – в тъмнокафяво, черно и сиво, това не пречи между тъмната пепел да растат макове и пъстри диви цветя.

Дори само заради този контраст  си струва да се види това място, което учените определят като едно от най-младите вулканични полета в Турция.  Туристическият водач Ясмин Акън разказва за този район и за град Маниса, както и за културния фестивал Türkiye Culture Route, който се провежда в град Маниса.


Град Маниса се намира много близо до Измир, който е третият по големина град в страната. По думите на Ясмин Акън, в индустриално отношение градът е много добре развит, защото тук има много фабрики, отглежда се много грозде, има винарски изби, но също така има и тежка индустрия – циментови заводи и мраморни кариери. "Маниса е много добре развит град и това си личи особено вечер. Осветлението на града е толкова красиво, че бих казала, че градът е по-красив дори от Измир през нощта", разказва Ясмин Акън.

Впрочем градът има и дълга история – Маниса е бил градът на престолонаследниците на Османската империя. По време на османския период Маниса е служила като важен административен център, където престолонаследниците (шехзаде) са получавали образованието си, което му е спечелило титлата "Град на Шехзаде". По османско време тук престолонаследниците са се учили как да управляват. "Ето защо тук са посторени много домове, кервансараи, джамии, носещи техните имена, болници и медицински центрове. Затова и градът винаги е бил важен", обяснява Ясмин Акън.

Снимки: Оля Стоянова

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Негослав Събев

Д-р Негослав Събев: Достъп и достъпност са две различни понятия

В лекцията "Информационна достъпност в контекста на културното наследство в обичайна и цифрова среда" гл. ас. д-р Негослав Събев от Института по математика и информатика - БАН разглежда понятието "информационна достъпност" като ключов аспект на приобщаването в обичайна и цифрова среда. Той представя възможността всички хора, включително тези с..

публикувано на 03.11.25 в 17:15
Стефан Велев , Ралица Събева и доц. Любомир Кендеров (от ляво надясно)

Край Созопол се намира единствената подводна гора в света

Подводната каменна гора се намира в района на Созопол, между остров Кирик и остров Свети Иван и засега за науката не е известен друг подобен природен феномен. Става въпрос за подводна каменна гора от епохата на миоцена. Преди 12 милиона години, когато районът е бил крайбрежна зона на Сарматското море, тя е била жива и процъфтяваща. Представете си..

публикувано на 02.11.25 в 10:10
Болградския храм-паметник

29 октомври – Денят на бесарабските българи

На 29 октомври 1938 г. в България тържествено е отбелязано едно значимо събитие – 100-годишнината на Болградския храм-паметник "Преображение Господне". Храмът, осветен точно век по-рано и построен със средства на българските заселници в Болград, остава и до днес символ и убежище на хиляди българи зад граница. Общност, наброяваща близо четвърт..

публикувано на 29.10.25 в 17:04

"Климентови дни" 2025 събират световния елит на биологичната наука в София

На 6 и 7 ноември 2025 г. Биологическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отново ще се превърне в център на световната научна мисъл. След едногодишна пауза се завръща международната конференция по природни науки и биотехнологии "Климентови дни" , която традиционно събира учени от България и чужбина за обмен на знания и идеи в..

обновено на 29.10.25 в 09:49
Д-р Татяна Брага

Речта и имената на бесарабските и таврийските българи

На 29 октомври за 27-и път културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" организира тържественото отбелязване на Деня на бесарабските българи. За тези повече от две десетилетия благодарение на обществената разгласа, а и заради зачестилите контакти с наши сънародници от старите български диаспори в днешна..

публикувано на 29.10.25 в 08:59