Съвременната европейска литература – на ръба на историята

Юлям Блекър е изследовател на украинската и източноевропейската култура, доцент в University College London (UCL) и литературен преводач. Пише за паметта, градовете и богатото мултикултурно литературно наследство на Украйна. Владее свободно украински, полски и руски, а преводите му на украински автори са публикувани в The Guardian, The White Review, Modern Poetry in Translation и други издания. Пише за The Atlantic и The Times Literary Supplement. През 2023 година Блекър е член на журито, което присъди на Георги Господинов и романа "Времеубежище" Международната награда "Букър".

На 24 юни беше връчена Наградата за литература на ЕБВР за 2025 година, а Блекър беше част от журито. Носител на наградата стана романът "Синове. Дъщери" на Ивана Бодрожич от Хърватия. 

Разговор с писателката, както и с преводачката на романа Елън Елиас-Бурсач, можете да намерите тук: 

• Ивана Бодрожич: Романът е за личния ни свят и обществото – тези неща винаги са свързани

В интервю за "Нашият ден" Юлям Блекър казва: "Поканиха ме, предполагам, защото съм преводач и изследовател на украинска литература, а това е тема, която в момента е много актуална и важна. Вероятно това е една от причините, но може би също и защото преди няколко години бях член на журито на Международната награда "Букър". Предполагам, че така са научили за мен и са решили да ме поканят." 

По думите на члена на журито най-силно представена е била литературата на Централна и Източна Европа – 33 финалисти са от региона, а трите романа от краткия списък – също.

Блекър коментира тематичната насоченост на оценяваните книги: "Появяват се определени общи теми. Една от тях, със сигурност, е паметта – историческата памет, и връзката ѝ с настоящето. Тези писатели наистина размишляват върху това какво означава за едно общество да премине през сериозни исторически изпитания. Често става дума за страни, преживели революции, дълбоки политически или социални сътресения, понякога войни – изобщо разтърсващи събития. И в литературата усещаш, че става дума за писане "на ръба на историята", ако мога така да се изразя."

Съвременната литература, особено тази от Централна и Източна Европа, Блекър разглежда като среща на травмите от миналото с въпросите на настоящето. Такъв, по думите му, е и награденият роман "Синове. Дъщери" на хърватската писателка Ивана Бодрожич.

"Става ясно, че книгата е силно фокусирана върху историческата травма и върху това как насилието и травматичните преживявания се предават през поколенията. Това много пряко се свързва с темата за паметта. Това е нещо, което става все по-важно в съвременния свят. Виждаме колко много места по света са засегнати от война и конфликти – и поколения хора ще трябва да се справят с последствията от тях. Те ще имат нужда от книги, които да им помогнат, да ги насочат през този процес на осмисляне. И мисля, че писателите от този регион са изключително добри водачи в това отношение", заявява Блекър.

"Но също така романът се занимава с изключително важни въпроси – с наследството на насилието и как то се проявява в мизогиния, хомофобия, трансфобия…Това са теми, за които днес много хора мислят и дискутират. Така че това е роман, който е формално на много високо ниво, но също така поставя изключително значими въпроси. Вероятно затова го избрахме. Разбира се, същото може да се каже и за другите романи в конкурса – изборът беше изключително труден", казва още литературният изследовател и преводач.

Блекър споделя впечатления от преподавателската си практика в UCL. На въпроса какъв е интересът сред студентите към източноевропейските езици и култури той отговаря:

"Важно е да се знае, че във Великобритания като цяло има криза в изучаването на съвременни езици – все по-малко студенти избират да учат езици. И това не важи само за български или украински – така е и с френски, немски и други големи европейски езици.

Въпреки това виждаме студенти от различни специалности – например история, политика и икономика, политическа социология, сравнително литературознание – които проявяват интерес към литературата от този регион. Те я използват като начин да разберат по-добре историята и политиката на Източна и Централна Европа. Преподавам курс, посветен на паметта и литературата, където всяка седмица четем по една книга от различна държава в региона. Четем например Георги Господинов, Дубравка Угрешич, Даниел Киш – автори от Югоизточна Европа, както и украински и полски писатели."

Блекър говори за "новия език", който се пренася от обществото към литературата – "език на насилието, на травмата, на технологиите – дронове, ракети и пр. Поетите го въвеждат в литературния език и често го пресъздават под формата на "разкъсан" или фрагментиран език – защото именно такъв е начинът, по който се преживява войната. Толкова е травматично, че човек не може да го осмисли веднага и да говори за него по подреден начин. Всички тези неща влияят както на езика, така и на формите на литературата, на жанровете. Това влияние е безспорно."

Какво е бъдещето на източноевропейските езици и литература?

Блекър отговаря: "Мисля, че трябва да се направи мост между специфичното и универсалното. Можеш да говориш за специфичното — например как българите разбират историята и какво означава тя за тях по много конкретен начин. Но трябва да го направиш така, че и други хора да могат да го разберат — всеки, който идва от общество с определена културна или национална история, която го влияе, може да усети нещо от тази литература. 

Ако литературата е твърде контекстуална и се занимава само с нашите проблеми, тя вероятно ще остане в тесен кръг. Но ако успее да мисли по-широко — това е и институционален въпрос, не само въпрос на талант на писателите. Трябва да се изграждат мостове с институции в чужбина, да се обучават преводачи, да се финансират езикови курсове. Например българската държава дава средства за изучаване на български език — това е много важно, за да има преводачи, които стават посланици на културата."

Чуйте цялото интервю в звуковия файл: