Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Любопитството насочва Крум Александров и Явор Христов към полимерната наука

Явор Христов (вляво) и Крум Александров
Снимка: БНР

21-вият национален симпозиум "Полимери 2025" с международно участие се проведе oт 29 юни до 2 юли в Казанлък. Началото на форума е поставено през 1967 г., като през годините той се утвърди като най-значимото събитие в областта на полимерната наука в България, предоставящо възможност за представяне на научни резултати, обмен на идеи и развитие на сътрудничества между български и чуждестранни учени.

Той се организира от Института по полимери към БАН и Факултета по химия и фармация в СУ "Св. Климент Охридски“. Научно жури отличи с грамота и парична награда трима млади учени – Крум Александров (Институт по полимери, БАН), Явор Христов (Институт по полимери, БАН) и Савина Колева (СУ "Св. Климент Охридски"). В студиото на "Следобед за любопитните" гостуват Крум Александров и Явор Христов.

"За мен химията е моят живот, интересът ми към нея е от малък, тъй като участвах и в различни математически състезания и олимпиади. Две години подред като участник в националния отбор на България по химия, спечелих два медала – златен и сребърен. След завършването на средното си образование учих във Факултета по химия в СУ "Св. Климент Охридски" и сега научният ми път е в Института по полимери към БАН.

На форума представихме постери, които разкриват научната ни работа. Проектът ни е свързан със създаването на циклични полимерни четки и той бе високо оценен от научното жури. Това са наноносители, които могат да се използват за доставка на лекарствени препарати. Техният синтез е доста сложен, а по проекта работим отдавна", сподели в ефира на "Следобед за любопитните" Крум Александров. 

"Аз, също като Крум, отдавна се занимавам с природни науки и химия. Винаги съм се опитвал да разбера защо и как се случват нещата около нас, да си ги обяснявам, а реално от седми клас се насочих към химията и разбрах, че това е моята наука, защото нагледно обяснява нещата. Участвах в множество национални и международни олимпиади.

Носител съм на три сребърни медала от международни олимпиади по химия. Като студент в университета поставих началото на изследователската си научна работа. В момента възможност за научната ни работа ни дадоха в Института по полимери на БАН. Този проект, по който работим заедно с Крум, цели намирането на ефективни методи за доставянето на медикаментите или нуклеинови киселини по-лесно в организма на човека. Това досега е било невъзможно.

Процесът по изработката е много дълъг – изследване, проучване на свойства и едва след доказване на ефективността може да се правят вече и конкретни проучвания преди прилагането. Наноносителите са средството, обвивката на лекарственото вещество, която позволява нейното ефективно доставяне до определена цел в човешкия организъм.

Днес например при лечение на рак се ликвидират както болните, така и здравите клетки в човешкия организъм. Затова е важно при разработката на медикамент за лечение на рак да се разработи и начин, по който той да действа само на раковите клетки, за да останат здравите клетки невредими", разказа Явор Христов.

Целия разговор на Ани Костова с Явор Христов и Крум Александров можете да чуете в звуковия файл.

Снимка – БНР
По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Радослава Бекова

Д-р Радослава Бекова: Наградите "За жените в науката" дават самочувствие и създават научно семейство

На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски".  В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..

публикувано на 27.11.25 в 09:37
Афиш на събитието

Фестивалът на науката започва с над 70 събития и международни гости

Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..

публикувано на 27.11.25 в 08:19

"Музейко" – епизод 3: Бъдеще

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..

публикувано на 26.11.25 в 15:57
Проф. Иван Гаврилов и проф. Арман Постаджиян носители на наградата за медицина

Човекът с голямото сърце...

Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..

публикувано на 26.11.25 в 12:16

Положителното влияние на младежките субкултури в спорта

Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...

публикувано на 25.11.25 в 16:54