Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Любопитството насочва Крум Александров и Явор Христов към полимерната наука

Явор Христов (вляво) и Крум Александров
Снимка: БНР

21-вият национален симпозиум "Полимери 2025" с международно участие се проведе oт 29 юни до 2 юли в Казанлък. Началото на форума е поставено през 1967 г., като през годините той се утвърди като най-значимото събитие в областта на полимерната наука в България, предоставящо възможност за представяне на научни резултати, обмен на идеи и развитие на сътрудничества между български и чуждестранни учени.

Той се организира от Института по полимери към БАН и Факултета по химия и фармация в СУ "Св. Климент Охридски“. Научно жури отличи с грамота и парична награда трима млади учени – Крум Александров (Институт по полимери, БАН), Явор Христов (Институт по полимери, БАН) и Савина Колева (СУ "Св. Климент Охридски"). В студиото на "Следобед за любопитните" гостуват Крум Александров и Явор Христов.

"За мен химията е моят живот, интересът ми към нея е от малък, тъй като участвах и в различни математически състезания и олимпиади. Две години подред като участник в националния отбор на България по химия, спечелих два медала – златен и сребърен. След завършването на средното си образование учих във Факултета по химия в СУ "Св. Климент Охридски" и сега научният ми път е в Института по полимери към БАН.

На форума представихме постери, които разкриват научната ни работа. Проектът ни е свързан със създаването на циклични полимерни четки и той бе високо оценен от научното жури. Това са наноносители, които могат да се използват за доставка на лекарствени препарати. Техният синтез е доста сложен, а по проекта работим отдавна", сподели в ефира на "Следобед за любопитните" Крум Александров. 

"Аз, също като Крум, отдавна се занимавам с природни науки и химия. Винаги съм се опитвал да разбера защо и как се случват нещата около нас, да си ги обяснявам, а реално от седми клас се насочих към химията и разбрах, че това е моята наука, защото нагледно обяснява нещата. Участвах в множество национални и международни олимпиади.

Носител съм на три сребърни медала от международни олимпиади по химия. Като студент в университета поставих началото на изследователската си научна работа. В момента възможност за научната ни работа ни дадоха в Института по полимери на БАН. Този проект, по който работим заедно с Крум, цели намирането на ефективни методи за доставянето на медикаментите или нуклеинови киселини по-лесно в организма на човека. Това досега е било невъзможно.

Процесът по изработката е много дълъг – изследване, проучване на свойства и едва след доказване на ефективността може да се правят вече и конкретни проучвания преди прилагането. Наноносителите са средството, обвивката на лекарственото вещество, която позволява нейното ефективно доставяне до определена цел в човешкия организъм.

Днес например при лечение на рак се ликвидират както болните, така и здравите клетки в човешкия организъм. Затова е важно при разработката на медикамент за лечение на рак да се разработи и начин, по който той да действа само на раковите клетки, за да останат здравите клетки невредими", разказа Явор Христов.

Целия разговор на Ани Костова с Явор Христов и Крум Александров можете да чуете в звуковия файл.

Снимка – БНР
По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Проф. Петко Минчев

Безмълвните пациенти…

Педиатрията е сред най-трудните медицински специалности. Ако си посветил на детското здраве цялата си кариера на лекар, тогава нещата стават още по-сложни и многопластови. Проф. Петко Минчев е педиатър-пулмолог, с невероятна житейска и професионална съдба. Разговорът с него никога не е едностранен или скучен. Убедихме се отново в това при срещата ни..

публикувано на 14.10.25 в 16:35

Тайната на имунния толеранс – нов хоризонт пред медицината

Нобеловият комитет обяви носителите на Нобелова награда за физиология или медицина за 2024 година. Престижното отличие бе присъдено на трима изследователи – Мери Брънкоу (Mary Brunkow) , Фред Рамсдел (Fred Ramsdell) и Симон Сакагучи (Shimon Sakaguchi) – за техните открития относно периферната имунна толерантност . Нобел за медицина за..

публикувано на 14.10.25 в 11:15
Николай Йовчев

Еврика! Успешни българи: Николай Йовчев

"Крушата не пада по-далеч от дървото си", казва популярна българска поговорка и с това обяснява важността на средата, в която расте и се развива всяко следващо поколение. Уважаеми читателю/слушателю, срещаме те с Николай Йовчев – носител на именната наградата – стипендия "Акад. Евгени Матеев", която Фондация Еврика връчва на талантливи млади хора за..

публикувано на 13.10.25 в 17:00
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Човекът има дарбата да живее над 120 години

В ефирната поредица "Събуди се, България!" на Terra Култура , излъчвана в четири епизода на 6, 13, 20 и 27 октомври – в навечерието на Деня на народните будители , се търси отговор на въпроса как традицията и модерността могат да вървят ръка за ръка в името на едно по-съзнателно и вдъхновено бъдеще. Проектът отправя послание за духовно..

обновено на 13.10.25 в 16:45

Национален природонаучен музей – епизод 3: Изчезнали и намерени видове

Най-важните притежания на всеки музей по естествена история са научните колекции. Тъкмо благодарение на тях учените успяват да проследят логиката и взаимовръзките между природните процеси, включително изчезването или появата на видове. Националният природонаучен музей притежава около 2 милиона спесимена в колекциите си, но една много малка част..

публикувано на 13.10.25 в 15:36