Eмисия новини

Следобед за любопитните

четвъртък
от 15.10 до 16.30 часа


Предаването "Следобед за любопитните" е част от следобедната линия на програма "Христо Ботев" – "Ефир знание". Целта му е да търси баланса между познанието и забавлението, между известните на широката аудитория факти и новите открития в различните сфери на науката. Методите за постигане на тази цел са да излага безпристрастно, обективно и занимателно достиженията в науката, за да разшири познавателните хоризонти на българина.

В "Следобед за любопитните" търсим отговори на въпроси като: Възможно ли е България да стане водеща при реализирането на новия квантов компютър, идва ли края на силициевата ера и какво следва, новите геномни техники – възможности и предизвикателства пред изследователите и земеделските производители, как се отглежда цвете в епруветка, имат ли мирис, звук и вкус планетите, какво представлява изкуственият интелект и още много въпроси в сферата на съвременното познание. Гости и "съавтори" на предаването са най-добрите учени от БАН и всички висши училища в страната. Като използваме цялото жанрово разнообразие и възможности на БНР, се стремим да разширим интереса на хората към откритията в науката и потърсим ползата от тези открития за живота на всеки от нас.

Ако сте любопитни и любознателни, бъдете с нас всеки четвъртък, скъпи слушатели на програма "Христо Ботев".

Екип на предаването: Ани Костова, Зорница Цветанова

Връзка с екипа: тел. 02 9336 560 и sledobed@bnr.bg

Публикации

Пенчо Маркишки

Две лунни и две слънчеви затъмнения ще се наблюдават тази година

През 2025 г. ще се случат общо четири затъмнения, съобщава в ефира на предаването "Следобед за любопитните" физикът Пенчо Маркишки от Института по астрономия с НАО при БАН.  Две от тях ще бъдат пълни лунни – на 14 март и на 7 септември, а..

публикувано на 02.02.25 в 10:35

Кръвната група на човека е генетично определена и не се променя

Учени откриха нова кръвногрупова система – MAL – разрешавайки медицинска мистерия, която озадачава експертите от 1972 г. насам. Изследването, ръководено от NHS Blood and Transplant и Университета в Бристол, идентифицира генетичната основа на..

публикувано на 27.01.25 в 10:10

Как ще продължи да функционира нормално Атанасовското езеро

Вече 12 години в Бургас се отбелязва специалният зимен празник на Атанасовското езеро и се празнува неговия имен ден на 18 януари – Атанасовден. Различни прояви всяка година привличат интереса на гражданите – полумаратон "Атанасовско езеро",..

публикувано на 25.01.25 в 10:10

Хладно оръжие от българското Средновековие показват в НАИМ-БАН

Хладно оръжие от българското Средновековие показват в НАИМ-БАН. Изложбата представя над 120 експоната от 29 музея, обявява директорът на Националния археологически институт с музей при БАН. Експозицията ще продължи до 30 септември 2025 г. Едната..

публикувано на 24.01.25 в 15:50

Започват проявите за отбелязването на 225 години от рождението на Колю Фичето

В Историческия музей в Дряново се открива изложба с акварелни творби на арх. Белин Моллов. С нея се дава начало на Националното честване, посветено на 225 години от рождението на възрожденския майстор-строител Колю Фичето. Честването е организирано..

публикувано на 23.01.25 в 17:00

Глобалното затопляне повлиява и температурните аномалии в регионите

2025 година ще бъде една от най-топлите, откакто се води статистика, защото прагът на повишаване на температурата от 1,5 градуса по Целзий ще бъде преминат, съобщиха от британската метеорологична служба в края на 2024 година. Прогнозата на..

публикувано на 21.01.25 в 17:05

Останки от римски военни съоръжения от I век откриха в Лом археолози

При археологически разкопки в квартал Калето в Лом, които завършиха в последните дни, на дълбочина около 7,5 метра, са открити стени и ровове на римски отбранителни съоръжения от I век след Христа, съобщава в предаването "Следобед за любопитните"..

публикувано на 20.01.25 в 10:40

Над 1 млрд. лв. годишно е финансовият ефект от присъединяването ни към Шенген

Пет конкретни ползи с общ финансов ефект от 1.63 млрд. лв. годишно получава България от присъединяването си към Шенгенското пространство по суша. Това сочи оценката на учените от Института за икономически изследвания при БАН (ИИИ при БАН) в специално..

публикувано на 17.01.25 в 13:20
Проф. Александър Оскар

Мобилните устройства са най-мощният стимул за развитие на късогледството

Първият профилактичен преглед се прави, когато детето е на 6 месеца, след това на 3,6 години и след това в предучилищна възраст, разказва в предаването "Следобед за любопитните" проф. Александър Оскар – ръководител на Катедрата по офталмология към..

публикувано на 13.01.25 в 12:20

Липсата на финансиране на науката ще доведе до нейната стагнация

В Отворено писмо  о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на..

публикувано на 10.01.25 в 14:10