Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Песните на протеста

Снимка: архив

“Колко ли сезона ще отминат, за да видим слънцето в очите?”... “Не е ли време разумът да надделее?”... “Човек да ни се чуди как оцеляхме в тази епоха.”... “А който ни открадна хляба – нека върви в затвора!“... Това са откъси от няколко песни, превърнали се в “запазен знак” на “сините” протести, които заливаха площадите в дните след 10 ноември 1989г. Време, изпълненото с ентусиазъм и оптимизъм, с надежда за промяна.

“Времето е наше” – тази песен звучеше може би най-често по онова време. Музиката е на Борис Карадимчев, аранжимент Кристиян Бояджиев, текст Александър Петров, изпълнява Сборна формация.

Ако днес попитате българите с какво свързват началото на прехода, със сигурност много от тях ще запеят откъси от песни на любимите си групи и изпълнители. Сред тях със сигурност ще бъде и песента “Утре започва от днес” на “Диана експрес”– музика Илия Ангелов, текст Алекандър Петров.

В студените зимни дни на протестите от края на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век, музикантите неотлъчно бяха на импровизираните сцени. В записите от онова време често ще прочетем: ”изпълнява сборна формация”. Но съвсем ясно ще разграничим гласовете на Георги Минчев, Богдана Карадочева, Васил Найденов, Маргарита Хранова, Кирил Маричков и още много, много други.

Наред с утвърдилите се по онова време имена от българската поп-сцена, по митингите за първи път чухме характерния леко дрезгав глас на Васко Кръпката – лидер на “Подуене блус бенд”. Връщайки се 20 години назад, Кръпката разказва:

“Много са хубави спомените, които пазя. Тогава изживяхме нашия “Уудсток фестивал”, нашата музикална революция. Пеехме по площадите – “Щурците”, ФСБ, Милена, “Контрол”... Групите, които бяха “трън” в очите на комунистическата система. Имах късмета да се наредя сред тях и съм много щастлив, че имах възможност да изляза пред толкова хора. Всъщност, ние записахме имената си в историята на България. Помня онези хиляди грейнали лица. Те ме топлят до ден-днешен, дават ми сила и надежда. Повечето от хората, които се събираха тогава на митинги, вече не са в България – емигрираха още тогава. Аз самият непрекъснато имам тази идея – да отида да живея другаде. Куфарът ми е постоянно стегнат. Пътувам постоянно и постоянно се връщам. Като че ли завръщането у дома е най-приятният момент от цялото пътуване. Ние сме на вечна мисия. Няма край. Песента “Комунизмът си отива” завършва с думите: “борбата продължава”. По убеждения аз съм пацифист, но наистина борбата продължава. Ясно е, че мисията ни е вечна. Ясно е, че тези стойности, които тогава избуяха са наистина непреходни – бунтът срещу измислените норми, идеята за свобода... Мисля, че ние сме щастливци – аз и хората с моите убеждения. Ние не сме нито икономически, нито политически победители. Ние сме генетически победители – носим свободата в сърцето и душата си и предаваме идеята на идващите след нас.”

Невъзможно е да споменем всички изпълнители и песни, които останаха в историята на протестите. Но не бива и да пропуснем знаковата “Аз съм просто човек” – автор на музиката и текста е Кирил Маричков, изпълнява група “Щурците”.

Концертът завършва така, както често завършваха митингите в началото на 90-те години на миналия век. “Господи, дай на България път, светлина, свобода!” се пее в “Молитва за България”. Текстът е на Миряна Башева, музиката – на Стефан Димитров.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Христо Йоцов

Проф. Христо Йоцов – между класиката и джаза, където историите се чувстват

"Концерт с авторска музика е чудесен начин човек да отбележи рождения си ден" – казва с усмивка един от най-именитите и креативни джаз музиканти на българската сцена, перкусионистът Христо Йоцов. Казана дума хвърлен камък! За трета поредна година..

публикувано на 13.02.25 в 12:30
Костадин Гугов

90 години от рождението на знаменития народен певец Костадин Гугов

Роден на 12 февруари през 1935 г. в София, в семейство на бежанци от Кукуш, Костадин Гугов остава известен като един от най-автентичните изпълнители на народни песни от Македонската фолклорна област. "Имах щастието да израсна с песните на..

публикувано на 12.02.25 в 07:30

"Някъде там"… любовта съществува

Преди десетина години в едно телевизионно предаване се появи малко момиче с голям глас. 15-годишната тогава Михаела Маринова днес вече е утвърдена певица, която не престава да се развива като артист. За това време успя да спечели редица награди и..

публикувано на 11.02.25 в 10:15