"Човек трябва да има срам от хората и страх от Бога" – казва една народна пословица. Кратка мисъл, която предава съвсем точно един от най-важните неписани закони на патриархалния българин. Някога името, с което се ползвала семейната общност и самият "домовладика", били най-важният атестат. А думата, казана от честен и почтен човек, имала силата на договор. Всъщност, и до днес е така. През следващите минути ще ви разкажем още за писаните и неписани закони на народа ни. С поговорки, пословици и песни ще отправим поглед към схващанията за доверие, законност и справедливост, отразени във фолклорното ни наследство.
Българите имат писани закони още от началото на ІХ век. Създава ги хан Крум – един от най-великите български владетели, известен със своята желязна ръка във вътрешното управление на страната и с многобройните победи на бойното поле. По време на неговото царуване /803-814 г./ България е силна държава, със стабилни позиции на Балканите и в Европа. Според една легенда, преди на състави своите закони, той събрал първенци-авари, които били пленени в битките. Царят попитал военнопленниците какво е довело до краха на държавата им. Техните отговори, твърди преданието, били в основата на крумовото законодателство. То предвиждало изключително строги мерки, които защитавали правото на частна собственост, наказвали кражбата, клеветата, пиянството. По-късно, в различните исторически етапи на българската държавност, правораздаването се променяло. През годините на османско владичество, частните сделки за собственост се уреждали от местното управление – общините, еснафските организации и църквата, която била официален представител на православните християни в Османската империя. С други думи, част от въпросите от правен характер се решавали в една малка общност, където всички се познавали "до девето коляно". Ако бащата е непочтен, синът със сигурност ще носи това петно, независимо от личните
