Архангеловден – Памет за живите, помен за душите на „заминалите”

„Молитва”

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Отче наш”

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Посред рая”

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Архангеловден събира в себе си вярванията за безсмъртието на душата, както и за справедливата подредба на света. Ритуалите, които съпровождат празника, са пропити с упование и надежда. Упование в милостта и върховната мъдрост на висшите сили. И надежда, че за всекиго е „промислено” най-доброто. Народният празник е на 8 ноември – денят, който православната църква е отредила за почит към Архангел Михаил – предводителят на небесното войнство от ангели и архангели. Рангел, Арангел, Свети Рангел-душовадник – това са имената, които народът ни е дал на Архангел Михаил. След Димитровден това е вторият по значение празник в есенния фолклорен календар.

Някога на Архангеловден се правели родови служби. Събирали се всички роднини, за да почетат заедно светеца-покровител на семейството. Организирали се общоселски курбани и събори. В съботата преди празника е една от най-големите задушници през годината. И до днес на този ден много православни българи спазват старинната традиция, според която се прави поменална трапеза. Както на всички християнски ритуали в памет на починалите, т.нар. „служба” се състои от жито, хляб и вино. В народните представи житото е символ на бъдещото възкресение – както зрънцето умира в земята, за да даде нов живот, така и душите се възраждат, след като напуснат тялото. Виното също е символ на живот. Лозата, от която се прави то, е възпята в огромен брой фолклорни песни. „Бяла лоза винена”, с бяло или с черно грозде, срещаме в сватбарски, жътварски, седенкарски и любовни песни. Когато се прави помен, гробът или обредният хляб непременно се „преливат” с вино. Преливането с вино напомня непрестанния преход от живота към смъртта.

Според народните представи, душата има две неделими проявления – сянката и дъха. Те не могат да съществуват отделно, отиде ли си сянката, отива си и дъхът. И обратно. Някога „взимали” сянката на човек, за да я зазидат в строежа на къща, храм или мост. Тогава строежът ставал по-здрав, но човекът непременно умирал, разказват легендите. Сянката се вижда, когато грее слънцето. Дъхът – когато е студено. „Душата никога не умира. Когато човек умре, сянката и дъхът излизат из снагата и душата му отива на небото”– това разказва възрастна жена от малко село в Северна България пред нашия фолклорист Димитър Маринов в края на ХІХ век. По онова време ученият обикаля страната ни и записва останалите живи обичаи, ритуали и вярвания. „Душата обитава сърцето на човека – е записал още той. – Докато сърцето тупти, душата е още в човека.” Когато наближава последният му час, при човека идват „умирачката” и свети Архангел Михаил. Понякога човек не умира, а само се „пренася”. Тогава при него от небето слиза само небесният предводител. Той взема душата, а тялото остава неподвижно. Архангел Михаил отнася душата „на оня свят” – в рая или в ада. Ако е праведна и светла, тя отива в Рая. Там вижда всичко, разговаря с душите на своите починали близки. Като си свърши каквото е намислил, Архангелът отново връща душата на старото й място. За такъв човек народът ни казва, че е държал душата си „в зъбите”. Оттам идва изразът: „Стискай зъби и ще ти мине!” Особена е и народната терминология – за човек, който е неизлечимо болен, се казва „пътник”. А починалите са „заминали”, „отишли са си”.

Душата, казвали някога, често не иска да напусне сама. Привързана е към земния си живот, страхува се от неизвестното. Но Архангел Михаил си имал хитрина – търкулвал златна ябълка, за да я прилъже да излезе от снагата и след това я отсичал с меч. След това го изтривал в кърпата, която близките на починалия оставяли край него. Архангелът е много милостив. Безброй народни приказки и песни разказват как нарушавал понякога Божията воля от жал към нещастието на хората. Дори при най-възрастните, които сами разбират, че земното им време свършва, Михаил проявявал търпение. Заставал обикновено при краката на „пътника”, изчаквал всичките му близки да се простят с него и чак след това му взимал душата. После претеглял с везна греховете на човека и довеждал душата до небесните порти. Част от ритуалите, които народът ни прави на Архангеловден, са посветени и на умилостивяване на светеца, та „като дойде времето на всеки, леко да му вземе душата.”

Идеята за безсмъртието на душата и красотата на отвъдния свят е предадена и в още един от „постулатите” на народната вяра – сакралните 40 дена след смъртта на човек. Според него, Архангелът като вземе душата, я дава на някой от ангелите и дяволите. Всеки има своя ангел и своя дявол. Те водят душата на човека 40 дена – да види отново любимите си места и хора. Ако човекът приживе не е пътувал много, душата му е спокойна. Не е така с душите на гурбетчиите, разказват приказки и легенди. Техните души много се скитат, преди да получат покой. Затова, когато някой тръгнел надалеч, старите хора казвали: „Има душата му да се скита после...”. Като се навърши 40-ия ден, ангелът неизменно предлагал на душата да се върне в тялото. Усетила свободата на полета, видяла красотата на отвъдното, душата никога не се съгласявала да обитава отново нещо, което е толкова временно.

„Рангелово блюдо”

Ритуалните хлябове, които се поднасят на Архангел Михаил в неговия ден, имат символиката на поменалните. Обикновено те са два. Народът ни нарича единия „боговица”, а другия – „Рангелово блюдо”. Украсата и на двата е специална, прави се по установен начин, който се предава през поколенията. „Рангеловото блюдо” най-често има формата на кръст или представлава характерна пластика от тесто.

Споделете

Архангеловден – Памет за живите, помен за душите на „заминалите”

Още от категорията

Античен фестивал в София пресъздава епохата на император Констанций II

Градска естетика и поминък, свързан с морето – животът в древния град Анхиало, днешно Поморие

В миналото траханата е била защитa срещу глада, а днес – срещу загубата на памет

Българско Национално Радио