Връхна точка в развитието на котленското килимарство през XIХ век са килимите “Къдряви звезди” и “Суровакниците”. Интересен в композиционно отношение е и “Таблите”, представляващ кравая – прощъпулник. С такъв килим, заедно с кравай, бабата дарявала внучката си, кръстена на нейно име, в деня на прохождането й. Мотивите пеперуди, птиченца, лозинки, цъфнали клончета са свързани с пролетта и плодородието. Всички тези елементи разкриват постоянния стремеж към красота на котленката. През Възраждането тя създава килими с композиция и шарки, плод на творческата фантазия и личните преживявания на много поколения.
В тях е влагала всички боязливи трепети на своята нежна душа, стремежа към волност и красота чрез звезди и птици, надеждата за свобода с високо вдигнати саби – продължава Стефан Иванов. – Има редица килими, които са уникални по своята същност, защото са родени от мъката, тъгата, радостта, от християнското ежедневие на котленката. Интересното е, че тя е давала свобода на своето въображение с интересни имена, а също и на своята воля за просвета. В бордюрите на килимите е вшивала буква от българската азбука. Обикновено това била буквата “К”, името на възрожденски Котел. Стремежът за национално освобождение с втъкаването на саби звучи като призив. Уважението си към християнството пък котленки изразявали с “бърдучета” и “кадилници”, използвани в църковните ритуали. Уникалността на тези килими разкрива до каква степен тукашната жена е била център на живота в котленското семейство.
Свежестта, меката пастелна разцветка с бои, добивани от различни треви и растения на Балкана, са характерни за котленския килим.
В края на XIХ век котленката сама прави багрите от естествената горска лаборатория в този край – разказва Стефан Иванов. – Така например черният цвят е от кората на елхата, жълтият – от корени на див пелин, кафявият – от черен глог, тъмнобежовият – от жълта млечка, светлобежовият от кора на млади дрянови клонки, синьото – от метличина и корите на белия ясен, виолетовата боя – от метличина и див мак, а зелената боя – от сърпица (Isatis indigotica) и листа на дива ябълка. При промишлеността през XIХ век ползвали и т.нар. анилинови бои. Интересното в нашия музеен фонд е, че всичките тези килими, които са оцветени с естествени багрила, са здрави и все още не са поразени от времето, докато при тези, които са направени с анилинови бои, се наблюдава ерозия.
В музея има един килим “Къдряви звезди” в гостната стая, който е на 136 години и учудва посетителите със своята свежест, пъстрота и красота. При социализма килимарството в Котел и съседните села се индустриализира. Имало е и промишлено училище, подготвящо кадри за тъкачеството. Жалкото е, че след закриването на Художествената гимназия в Котел през 1980 година, този занаят потъва постепенно в забвение. Все още обаче има жени- наследнички на прочутите тъкачки, които в домашни условия правят килими – уникални като някогашните. Опасността е, че с времето този занаят ще отмре и ще остане само като красив спомен за развитието на занаятите през Възраждането и миналия век.
На днешния ден, 13 юни, православната ни църква отбелязва Възнесение Господне, когато възкръсналият Христос се възнася отново на небето при Своя Отец. Големият християнски празник е винаги в четвъртък, на четиридесетия ден след Възкресение Христово...
В пловдивското село Златитрап днес, 11 юни, от 11.30 ч. ще открият в национален мащаб жътвената кампания 2024-та. Събитието е част от европейската инициатива "Хляб на мира" , която обединява дванадесет държави от Централна и Източна Европа...
От 7 до 9 юни Международният фестивал на историческите възстановки във Велико Търново ще събере на историческата крепост "Царевец" групи за исторически възстановки и свободни реконструктори от България, Гърция, Италия, Румъния, Словакия и Сърбия...
Предимно облачно
Облачно
Облачно
Разкъсана облачност