Връхна точка в развитието на котленското килимарство през XIХ век са килимите “Къдряви звезди” и “Суровакниците”. Интересен в композиционно отношение е и “Таблите”, представляващ кравая – прощъпулник. С такъв килим, заедно с кравай, бабата дарявала внучката си, кръстена на нейно име, в деня на прохождането й. Мотивите пеперуди, птиченца, лозинки, цъфнали клончета са свързани с пролетта и плодородието. Всички тези елементи разкриват постоянния стремеж към красота на котленката. През Възраждането тя създава килими с композиция и шарки, плод на творческата фантазия и личните преживявания на много поколения.
В тях е влагала всички боязливи трепети на своята нежна душа, стремежа към волност и красота чрез звезди и птици, надеждата за свобода с високо вдигнати саби – продължава Стефан Иванов. – Има редица килими, които са уникални по своята същност, защото са родени от мъката, тъгата, радостта, от християнското ежедневие на котленката. Интересното е, че тя е давала свобода на своето въображение с интересни имена, а също и на своята воля за просвета. В бордюрите на килимите е вшивала буква от българската азбука. Обикновено това била буквата “К”, името на възрожденски Котел. Стремежът за национално освобождение с втъкаването на саби звучи като призив. Уважението си към християнството пък котленки изразявали с “бърдучета” и “кадилници”, използвани в църковните ритуали. Уникалността на тези килими разкрива до каква степен тукашната жена е била център на живота в котленското семейство.
Свежестта, меката пастелна разцветка с бои, добивани от различни треви и растения на Балкана, са характерни за котленския килим.
В края на XIХ век котленката сама прави багрите от естествената горска лаборатория в този край – разказва Стефан Иванов. – Така например черният цвят е от кората на елхата, жълтият – от корени на див пелин, кафявият – от черен глог, тъмнобежовият – от жълта млечка, светлобежовият от кора на млади дрянови клонки, синьото – от метличина и корите на белия ясен, виолетовата боя – от метличина и див мак, а зелената боя – от сърпица (Isatis indigotica) и листа на дива ябълка. При промишлеността през XIХ век ползвали и т.нар. анилинови бои. Интересното в нашия музеен фонд е, че всичките тези килими, които са оцветени с естествени багрила, са здрави и все още не са поразени от времето, докато при тези, които са направени с анилинови бои, се наблюдава ерозия.
В музея има един килим “Къдряви звезди” в гостната стая, който е на 136 години и учудва посетителите със своята свежест, пъстрота и красота. При социализма килимарството в Котел и съседните села се индустриализира. Имало е и промишлено училище, подготвящо кадри за тъкачеството. Жалкото е, че след закриването на Художествената гимназия в Котел през 1980 година, този занаят потъва постепенно в забвение. Все още обаче има жени- наследнички на прочутите тъкачки, които в домашни условия правят килими – уникални като някогашните. Опасността е, че с времето този занаят ще отмре и ще остане само като красив спомен за развитието на занаятите през Възраждането и миналия век.
Рано сутрин момците и момите се събират на поляните, за да могат да играят със слънцето. "Смята се, че тогава слънцето играе, защото е най-дългото слънцестоене в годината" – това е най-важното, което трябва да знаем за Еньовден според осемгодишния..
Регионален етнографски музей в Пловдив отваря врати за XVІ-то издание на Седмицата на традиционните занаяти, съобщават организаторите от музея. Откриването е на Еньовден (24 юни), почитан в народната ни традиция като ден на билките и лечението..
Бре, откраднали Еленка, Eленка, мома хубава, та я извели, завели, на хайдушкото сборище. Най-малкото хайдутче, то на Еленка думаше: - Моме, Еленко, Еленко, не бой се, не страхувай се. Ний нема да те убием, убием, да те затрием. Най ще..
Предимно облачно
Облачно
Облачно
Разкъсана облачност