Бре, откраднали Еленка,
Eленка, мома хубава,
та я извели, завели,
на хайдушкото сборище.
Най-малкото хайдутче,
то на Еленка думаше:
- Моме, Еленко, Еленко,
не бой се, не страхувай се.
Ний нема да те убием,
убием, да те затрием.
Най ще те, моме, сториме,
хайдутка, та байрактарка.
Автор на този текст за песен е Магдалена Тодорова Карамитева. Въпреки, че повече от 20 години живее със семейството си в чужбина, българската народна песен я съпътства навсякъде. Тя е автор на десетки текстове, които превръща в песни, заедно със съпруга си – кавалджията Димитър Карамитев от Стара Загора.
Самата Магдалена неведнъж е предизвиквала възторга на публиката с автентичното фолклорно звучене на песните, с топлия си глас и с посланията, които предава от сцената.
Магдалена Тодорова Карамитева е възпитаник на музикалното училище в Котел, където учи народно пеене, а след това завършва и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. За себе си тя казва, че с песента е свързана още от детството си, а и сега народната песен е част от ежедневието й във Виена, където живее повече от 20 години.
"Аз съм родена в гр. Поморие и там се слуша както странджанска, така и тракийска, а също и добруджанска музика. Исках да се занимавам с народна музика, това ми беше мечтата, иначе конкретни цели не съм си поставяла. В студентските си години бях певица и в Академичния хор, с него имахме много изяви и извън страната – в Белгия, в Турция и в други държави сме представяли българския фолклор. Музиката ми е на душата и на сърцето и смятам, че човек за каквото е учил, трябва на него да се отдаде и да се занимава. Когато бях студентка още в Музикалната академия в гр. Пловдив, се роди идеята да направя самостоятелен албум с мои колеги и приятели. Те бяха наши съмишленици с моя съпруг Димитър Карамитев, също студент по това време и изпълнител на кавал. След като завършихме висшето си образование обаче трябваше със семейството да продължим да се борим с живота и така кариерата ни остана на заден план. Завършихме през 2000 г. и след това заминахме за Австрия. Първо там отиде съпругът ми, а по-късно аз и нашето първо дете Мария.“
Виена е град на музиката, но не предлага много възможности за изява на една народна певица, каквато е Магдалена Карамитева. Българските фолклорни песни няма как да се поднесат на немскоезичната аудитория в превод и тази граница няма как да бъде преодоляна, дори с много талант и труд от страна на изпълнителя. Въпреки това странджанската певица е имала ред изяви с българската песен и във Виена. Участвала е в сборни концерти, в театрални постановки, където е представяла България пред чуждата публика.
Магдалена и Димитър Карамитеви са добре познати и на цялата българска общност във Виена, тъй като редовно участват в официалните събирания на българската общност в Австрия. Двамата музиканти казват, че всяка покана за концерт в родината винаги е добре дошла за тях, но и с тъга споделят, че вече са преминали апогея в своята творческа кариера и българската публика не е имала възможност да ги види на сцената. Наскоро те участваха в сборен концерт "Музика в портрети“, организиран от БНР, където бяха солисти и изпълниха част от репертоара си заедно с Оркестъра за народна музика на БНР:
"Концертът ни беше отложен заради пандемията, но дойде моментът да го осъществим. Ние сме много благодарни за тази покана, за вниманието, за доверието и за възможността да сме заедно на една сцена с такива професионалисти в народната музика, каквито са музикантите от ОНМ на БНР. Някои от тях са и наши приятели още от музикалното училище в Котел. Това е допълнителна възможност да се видим, да споделим нашите спомени и да се порадваме, на това че пак сме заедно. Иначе чрез музиката може да се изрази емоцията и душевността на човека. Аз, когато остана сама, автоматично в съзнанието ми започва да звучи някаква мелодия, която възпроизвеждам на глас. Музиката е нещо наистина красиво.“
Снимки: Facebook/TRAYANAFOLK, Facebook/BNR.FolkOrchestra
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите решения? Отговор на въпроса търси новата експозиция „Готови ли сте за… разкази по Коледа“, с..
Игнажден е! На 20 декември почитаме паметта на св. Игнатий Богоносец. Според поверията от този ден започват родилните мъки на Божията майка и в народните песни се пее: "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа". В календара на българите..
Осем автентични български традиции и предавани през поколения умения от различни краища на страната бяха вписани в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство и така станаха част от "Живите човешки съкровища" на..
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите..