Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Културна хроника: Световноизвестният авангардист Кристо Явашев, роден в България, създаде най-голямата скулптура на закрито

Инсталацията „Голяма въздушна опаковка”, която е създадена от въздух, плат и въжета, е висока 90 метра, широка е 50 метра и тежи 5,3 тона и изпълва изцяло зала Газометер в Оберхаузен, Германия, бившо огромно хранилище за природен газ, превърнато в изложбен център през 1988 г.
Снимка: БТА

© Снимка: БГНЕС

До 28 април в Националната художествена галерия в София може да се види изложбата „Голо тяло”. Тя показва най-доброто от най-известните български художници и скулптори от началото на ХХ век. Всяка от творбите е шедьовър. Редом с емблематични творби, като бледосиньото платно „Голо тяло” на Иван Ненов, посетителите имат удоволствието да се запознаят с неизвестни, както и с позабравени работи. Подобни изложби, които избират тази благодатна за изкуството тема, са ценни с това, че позволяват да се видят произведения на художниците, които иначе незаслужено прашасват във фондовете. И да оценим колко разнолико и забележително е тяхното творчество. Сигурно мнозина ще преоткрият за себе си българския скулптор от първата половина на миналия век Петър Балабанов, днес почти неизвестен на широката аудитория. Фигурите „Свян”, „Идол” и „Момиче” на прочутия Андрей Николов по нищо не отстъпват на творбите на европейските му колеги. А Любомир Далчев, познат преди всичко с историческите си монументи, пръснати из цялата страна, проявява изключителното си майсторство и в малките форми. Неговото експресивно, решещо се момиче от 1934 г. изглежда така, сякаш е правено днес. Когато говорим за майсторство в скулптурата, не може да пропуснем виртуоза Жеко Спиридонов, чиято изключителна класа се вижда в произведенията „Сатир” и „Нимфа”. При живописците изненадващ е Никола Танев, прочут със слънчевите си пейзажи. Но в изложбата е представен с портрети на спътницата си, рисувани след 1944 г., когато по политически причини (идването на просъветско управление) е изолиран от художествената общност. Той не спира да рисува и създава талантливи творби. В изложбата могат да се видят и произведения на Борис Митов, също и на изключително въздействащия, страстен и могъщ живописец Никола Ганушев. Невероятна елегантност и финес демонстрират Илия Петров и Стефан Иванов.

                                               ******

Един и същи спектакъл с едни и същи актьори ще гледа едновременно публиката в две театрални зали. 25 март ще остане в историята на българския театър като първата дата, на която това се случва в България. Спектакълът „Крал Лир” на режисьора Стайко Мурджев и със Стоян Алексиев в ролята на краля ще се играе на пловдивска сцена и ще бъде пряко излъчван в столичния театър „София”. Интерактивното събитие става реалност благодарение на съвместните усилия на Драматичен театър – Пловдив и продуцентската къща „Артишок”. За да се компенсира липсата на актьори пред софийската публика, преди представлението във фоайето на театър „София” ще бъде открита фотоизложбата „Крал Лир” на актьора и фотографа Георги Вачев, който представя изключителни портретни снимки от репетициите на спектакъла.

                                              ******

Световноизвестният авангардист Кристо Явашев, роден в България, превзе и германския град Оберхаузен и отново накара медиите да говорят за него. Прочутият художник откри най-новата си инсталация, наречена „Big air package”, което в превод означава „Голяма въздушна опаковка”. Творбата, напомняща огромен балон или дирижабъл, се намира в бивш гигантски резервоар за природен газ с височина 117 метра, превърнат от 1988 г. в изложбен център и известен като „Газометъра” . Произведението на Кристо е с височина 90 м., диаметър от 50 м. и има обем от 177 хиляди куб.м. Това е най-голямата подобна арт екстравагантност, която не се крепи от скеле. За направата й са използвани хиляди кв. метра бял и прозрачен полиестер. Структурата запазва формата си благодарение на вентилатори. Целта е посетителите на експоцентъра да влизат в огромната опаковка през специални отвори и вътре да се чувстват сякаш се къпят буквално в светлина. Това е първият проект на Явашев след смъртта на съпругата му Жан-Клод преди няколко години. Сега 77-годишният творец признава, че иска да създаде най-голямата скулптура-инсталация в света от 400 хиляди разноцветни петролни варела. 150-метровата пирамида, наречена „Мастаба”, ще струва 325 млн. долара и трябва да бъде издигната за около 30 месеца в пустинята край Абу Даби.

                                             ******

Изложбата „Български традиционни накити” е открита в Регионалния етнографски музей в Пловдив и може да се види до 28 април. Експозицията е представителна извадка от богатата колекция накити и носии на пловдивския музей и показва самобитността и спецификата на етнографските групи у нас. Тя включва образци от XVIII, XIX и началото на XX век. Една от целите е да се покажат колоритът и оригиналността на българската народна култура, да бъде представен онзи микросвят на българина, отразен в облеклото и накитите, с неговите закодирани послания. Един непознат за европееца свят, който би подпомогнал разбирането на българската и балканската култура от XIX и началото на XX век. Изложбата показва техниката на изработка и мястото на накитите в бита и светоусещането на българите, а също и как те успяват да съчетаят по невероятен начин местните традиции с влиянията от Ориента и проникващата мода от Европа.

                                             ******

В началото на март се състоя премиерата на „Името”, роман-хроника от Христо Карастоянов, носител на наградата „Хеликон” за нова българска художествена проза за миналата година. „Името” е книга, вдъхновена от вълнуващата приказка, че руската принцеса Анастасия, най-малката дъщеря на последния руски император Николай II, оцеляла сред разстрела в подземията на Екатеринбург през юни 1918 г., е живяла в България. Но само вдъхновена – нищо повече. Остава само въпросът „Какво би било, ако… ”. Всъщност, това е история за един възможен живот. Живот, в който разбираш, че адът не е място, адът е времето. А от времето остават само възможни спомени за напълно възможни срещи и сънища – като стари снимки, подредени в албум, който никога няма да имаш.

По материали от медиите



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Кадър от „Идва есента“

Музиката е на фокус в Киномания – най-старата филмова панорама у нас

Тази вечер, 13 ноември, в Зала 1 на НДК в София започва 38-ото издание на Киномания. Началото на кинопанорамата ще бъде дадено с най-новия игрален филм на режисьора Милко Лазаров "Стадото”, чиято световна премиера беше преди месец в Лондон, в..

публикувано на 13.11.24 в 10:10

БНР пита: Кои са българските посланици на културата на 2024 г.?

Инициативата на програма "Христо Ботев" на БНР, започнала през 2021 г., се фокусира върху постиженията на писатели, поети, драматурзи, художници, музиканти, актьори, композитори, кинодейци и представители на българското танцово изкуство, чието..

публикувано на 11.11.24 в 20:05

Графити в Благоевград напомнят 20-годишната ни история в НАТО

Преди дни в Благоевград беше представен цветен графити-стенопис, създаден във връзка със 20-ата годишнина от членството на страната ни в НАТО. Стрийт-арт творбата може да се види на   ул. "Славянска" №65 и е реализирана с подкрепата на..

публикувано на 10.11.24 в 08:05