Ако тръгнете по живописния подбалкански път, който минава през Карлово и стига до Бургас, непременно трябва да се отбиете в едно от големите села по този маршрут – Антон. То е китно планинско кътче, сгушено в Златишко-Пирдопската котловина. В самото село и в близост до него има исторически забележителности, много могили, които и до днес пазят тайни за живота на тракийските племена по нашите земи.

Туристите, посетили Антон, казват, че селото притежава невероятна романтика. Природата тук сякаш е непокътната, а величествената гледка към Стара планина дава криле на човешкото въображение. Така се е родила легендата за храбрата българка Джемина, която в трудни времена на изпитания пожелала да загуби живота си, но не и да промени християнската си вяра. Легендата разказва, че тя се хвърлила от висока канара, която оттогава се нарича Джемина скала. Близостта на село Антон до планината го прави притегателен пункт за туристите, особено през лятото. Опитните познавачи на това място казват, че планината тук е леснопроходима, защото няма много опасни скали. Гората там, където е букова, е пълна с пътеки, утъпкани от дивите животни. Вода има навсякъде. Неслучайно старото име на Антон, преди около 70 години, е било Лъджене. То е свързано с топлите минерални извори, които са бликали в околностите. Незнайно как те са се загубили, но пък е останал споменът за името, което означава „баня”. За природните забележителности, които жителите на селото обичат да показват на гостите си, разказва Нонка Иванова, секретар на местното читалище „Христо Ботев”:

„Чудесната ни природа – това е най-ценното нещо тук, с което ние можем да се гордеем. За разлика от другите селища, ние нямаме находки на медна руда, големи предприятия, нямаме разкопки, за които да кажем, че сме открили стари тракийски селища. Това, с което се гордеем, са природните забележителности. На около пет километра от село Антон се намира малък водопад, близо до ханчето „Пеперудата”. Всеки, който пътува по подбалканския път, може да види тази буйна бликаща вода, която слиза от планината. Много близо до този водопад са известните местности Козница и Равни дял. Съчетанието им дава прекрасен облик на това място с безкрайните пасища. Докъдето на човек му стига погледът, се виждат зелени поляни с много крави, коне и овце, които през топлите дни се извеждат там на паша. От север Балканът „затваря” цялата тази живописна картина. А панорамният път лъкатуши между тези ливади и на човек му се струва, че е попаднал в кътче от рая. За съжаление, малко хора познават този район като туристически. В последно време има няколко проекта, чрез които се подготвят къщи за гости и това ни е надеждата, че те ще дадат началото на т.нар. селски туризъм. Иначе тук има много добри условия за разходки с кон, да се обходи Балкана по всички живописни пътеки и да се стигне така до живописните места, които си заслужава човек да види. Предимството е, че село Антон е изходен пункт към хижите „Планински извори”, „Момина поляна”, „Бенковски”, „Ехо”, „Паскал”. Оттук човек може да стигне до най-високите върхове на Централна Стара планина – Картал и Паскал, и Тетевенска баба. Това са все прекрасни и познати места за всички запалени туристи. Не е тайна, че една от най-хубавите изворни води се намира в село Антон. Не е пресилено да се каже, че хората от цялата околия идват да си наливат вода при нас. Тук на площада бликат чудесни изворни води. Всичко, което в селото е направено наскоро: чешмите с изворна вода, площадът с новия фонтан, е направено с грижа за хората.”

Снимки: архив село Антон