Когато зимата се развилнее и навън започват „да се пукат от студ” дърво и камък, настава време за греяно вино и сланина. Лютите и пикантни манджи също са на дневен ред, защото раздвижват кръвта и прогонват вирусите.

Сред най-любимите гозби от този вид се нарежда бобената яхния със сланина.

Бобът, както всички варива, е хубаво да покисне предварително, преди да се свари. А за да стане благ като масло, се иска майсторлък и зърната му хем да останат цели, хем да се топят в устата. Иначе за самата яхния не е нужна голяма философия. Най-напред запържете в тиган тънко нарязани парченца сланина с червен пипер, без мазнина. Като стане златиста, добавете един морков и глава лук или праз и малко вода. Ако искате да стане ароматна яхнията, към морковите и лука добавете малко целина, пащърнак и накрая не забравяйте джоджена! Добавете и полусварения боб с едно-две сухи люти чушлета. Уверете се, че има достатъчно вода и оставете да къкри на тих огън. Може да го изсипете в пръстен гювеч и да го пъхнете във фурната за един-два часа или на жарта в камината – да си откара чак до сутринта. Любителите на кървавицата и сочните мръвки могат да добавят към боба по някое друго парче от тях за „подправка”, колкото да им ухае на блажно.

През мразовитите дни на особена почит е и шкембето. Няма кръчма у нас, която да не предлага този специалитет на клиентите си. Естествено, в различните краища на България се приготвя според местната традиция. Някъде го готвят с прясно мляко, на други места само с масло и брашно. Зависи от вкусовите предпочитания и поминъка на всеки регион. Затова там, където има повече крави, го правят с телешки черва, а където има повече овце – с агнешки. Някъде старателно измиват вътрешностите, а на други места предпочитат да не ги плакнат прекалено, за да запазят аромата на тревата и билките, които е пасло животното.

Та, да се върнем на шкембето. Като приготвите карантиите за тенджерата, ги слагате да се варят за около 3 часа в подсолена вода. След това ги изваждате от бульона и старателно ги нарязвате на ситни парченца. Връщате ги обратно в тенджерата и добавяте към нея предварително запържен в масло лук с червен пипер и около 200 мл. мляко. Оставяте всичко известно време да покъкри, докато се смесят ароматите. Сервира се с маринован в оцет счукан чесън и ситно натрошени, препечени сухи люти чушлета. Казват, че по-загряваща чорба от тази няма! А ако видите някой да си я поръчва сутрин в заведение, най-вероятно в късните доби е попрекалил със загряващите напитки. Защото, освен загряващо, шкембето действа и ободряващо. Все пак, не забравяйте, че шкембето има специфичен аромат и ако не ви понася, няма да ви се стори особено вкусно, дори когато покрай вас в компанията всички примират от удоволствие, докато го сърбат.

В този случай е по-добре да си поръчате супа топчета, телешко варено, а ако не сте почитател на мръвката – гъбена или копривена супа. Ако ги поръсите със стритите люти чушки, и тези супи сгряват със същия успех, както и шкембето. А за това как се приготвят, ще стане дума в някое от следващите ни издания.

Снимки: Людмила Савова