Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Селска кулинария за студени дни

БНР Новини

Когато зимата се развилнее и навън започват „да се пукат от студ” дърво и камък, настава време за греяно вино и сланина. Лютите и пикантни манджи също са на дневен ред, защото раздвижват кръвта и прогонват вирусите.

Сред най-любимите гозби от този вид се нарежда бобената яхния със сланина.

Бобът, както всички варива, е хубаво да покисне предварително, преди да се свари. А за да стане благ като масло, се иска майсторлък и зърната му хем да останат цели, хем да се топят в устата. Иначе за самата яхния не е нужна голяма философия. Най-напред запържете в тиган тънко нарязани парченца сланина с червен пипер, без мазнина. Като стане златиста, добавете един морков и глава лук или праз и малко вода. Ако искате да стане ароматна яхнията, към морковите и лука добавете малко целина, пащърнак и накрая не забравяйте джоджена! Добавете и полусварения боб с едно-две сухи люти чушлета. Уверете се, че има достатъчно вода и оставете да къкри на тих огън. Може да го изсипете в пръстен гювеч и да го пъхнете във фурната за един-два часа или на жарта в камината – да си откара чак до сутринта. Любителите на кървавицата и сочните мръвки могат да добавят към боба по някое друго парче от тях за „подправка”, колкото да им ухае на блажно.

СнимкаПрез мразовитите дни на особена почит е и шкембето. Няма кръчма у нас, която да не предлага този специалитет на клиентите си. Естествено, в различните краища на България се приготвя според местната традиция. Някъде го готвят с прясно мляко, на други места само с масло и брашно. Зависи от вкусовите предпочитания и поминъка на всеки регион. Затова там, където има повече крави, го правят с телешки черва, а където има повече овце – с агнешки. Някъде старателно измиват вътрешностите, а на други места предпочитат да не ги плакнат прекалено, за да запазят аромата на тревата и билките, които е пасло животното.

Та, да се върнем на шкембето. Като приготвите карантиите за тенджерата, ги слагате да се варят за около 3 часа в подсолена вода. След това ги изваждате от бульона и старателно ги нарязвате на ситни парченца. Връщате ги обратно в тенджерата и добавяте към нея предварително запържен в масло лук с червен пипер и около 200 мл. мляко. Оставяте всичко известно време да покъкри, докато се смесят ароматите. Сервира се с маринован в оцет счукан чесън и ситно натрошени, препечени сухи люти чушлета. Казват, че по-загряваща чорба от тази няма! А ако видите някой да си я поръчва сутрин в заведение, най-вероятно в късните доби е попрекалил със загряващите напитки. Защото, освен загряващо, шкембето действа и ободряващо. Все пак, не забравяйте, че шкембето има специфичен аромат и ако не ви понася, няма да ви се стори особено вкусно, дори когато покрай вас в компанията всички примират от удоволствие, докато го сърбат.

В този случай е по-добре да си поръчате супа топчета, телешко варено, а ако не сте почитател на мръвката – гъбена или копривена супа. Ако ги поръсите със стритите люти чушки, и тези супи сгряват със същия успех, както и шкембето. А за това как се приготвят, ще стане дума в някое от следващите ни издания.

Снимки: Людмила Савова




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Царски символи от Второто българско царство красят сграфито керамиката на новите майстори

Специална занаятчийска работилница за керамични съдове от царски вид, каквито са използвали болярските семейства по времето на Второто българско царство ( XII – XIV в.) има в старопрестолния ни град Велико Търново. Ателието се намира почти в..

публикувано на 09.05.25 в 13:25

На гергьовски курбан в параклиса "Св. Георги" в Пирдоп

Голям празник като 6 май – Ден на Св. Георги Победоносец – не минава без подготовка за курбан във всички православни храмове, носещи името на светеца. Най-често храната се приготвя от агнешко или овче месо, както повелява традицията на този ден...

публикувано на 06.05.25 в 07:30

Чехът Лудвик Куба посвещава том на народните песни по българските земи

В края на 19-и век чешкият художник и фолклорист Лудвик Куба предприема пътуване до нашите земи, за да изследва българското песенно наследство. След като записва чутите мелодии, той посвещава цял том на България в своята поредица "Славянството в..

публикувано на 28.04.25 в 14:50