Сърцето и ритъмът на българския дух – с тези думи метафорично може да определим Националниясъбор на българското народно творчество. По традиция от далечната 1965 година, проявата се организира веднъж на всеки пет години в първия уикенд на месец август в Копривщица. Изключение направи единствено предходното издание, което след двугодишно отлагане заради пандемията се случи през 2022 година.

Тази година XIII издание на Събора на съборите у нас ще се проведе на 8, 9 и 10 август и в него ще вземат участие над 7000 самодейци и любители на българския фолклор, традиции и обичаи, обясни пред Радио България кметът на възрожденския град Мария Тороманова. Ще бъдат показани запазени автентични песни, танци и обичаи от всички географски области на страната с участието на музиканти на народни инструменти, разказвачи на забравени легенди, правят се и възстановки на местни обичаи. Именно тази всеобхватност е причината Националният събор на българското народно творчество да бъде вписан през 2016 година в списъка на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство на човечеството, редом до чипровските килими, Бистришките баби, нестинарството и обичая Сурва.

• Да прекосиш България с живите човешки съкровища
  
  
• В Копривщица започва най-големият празник на българския фолклор

"Събитието е изключително важно за опазване на нашите традиции и на фолклор", категорична е и Мария Тороманова.

• България представи своите шест нови кандидатури за ЮНЕСКО
  
  
• „От извора” – записи от националните събори на народното творчество в Копривщица

Това не е просто фестивал, а жив музей на българската душа – място, където историята, изкуството и националната гордост се сливат в едно. Затова и мястото на неговото провеждане не е случайно – поляните на местността "Войводенец" край възрожденска Копривщица. Те се намират северно от града, в околностите на връх "Свети Димитър", като до зелените поляни има реновиран път, който ги свързва с централния исторически площад "20 април". Това е маршрутът на парада с участниците и гостите на всеки Национален събор."Тази местност е специфична, най-вече заради акустиката. Защото тези шест изградени сцени на поляните, въпреки че са много близо една до друга, те всъщност не си пречат от гледна точка на озвучаването" – пояснява кметицата Мария Тороманова. Самата тя родом от Копривщица и свидетел на не един и два събора, със спомени от ученическите и младежки години, които и днес пораждат усмивка на лицето ѝ.

"Атрактивни за мен са също хората, които не са участници в състезанието – това са чуждестранните състави, които също идват доброволно и изцяло на техни разноски. Тази година те ще бъдат над 13, като сред тях са трупи от САЩ и Великобритания. В събота, на 9 август от 19:00 часа местно време, те ще бъдат на централния площад на Копривщица, като концертът с тяхно участие ще продължи почти до полунощ. Това е атрактивно за нас, българите, че виждаме хора, живеещи в чужбина, които имат жив интерес към нашия фолклор. Например на предишни събори сме имали гости от Япония, които изпълняват български народни песни при това в двугласие. Да видиш чужденец, които не знае една дума на български език, да пее български фолклор е изключителен колорит извън официалната програма", казва за Радио България Мария Тороманова.

• Естер Вилемс – хореограф от Хага: Душата на българина е кодирана в танците
  
  
• "Ту е тиха и меланхолична, ту е дива и те кара да танцуваш" – Ингрид от Нидерландия за музиката ни

С известна тъга кметицата на Копривщица признава, че все по-малко пазим своите традиции и обичаи. "Да, има младежи, които са запалени по хората например, но относно обредите и обичаите – все по-малко се знае за тях и тяхната символика" казва кметицата. Затова и обръщението ѝ към всички гости на събитието тази година е лично и от сърце:

"Първо, искам да забележат разликата между всички други събори и Националния събор на българското народно творчество. И разбира се, да усетят българщината, защото там виждаш колорита на целия ни фолклор, и колко разнообразен е той. Аз неслучайно казах за обредите – в различните области имаме различни обреди, но всеки от тях е насочен към нещо конкретно, не са били случайни. И ако могат (по-младите – бел. ред.)да разберат, защо са ги извършвали нашите деди – ще бъде добре. Да видят сърцето на българския дух, и то на стария дух, защото в днешно време той някак се губи."

Представяйки народна музика, танци, занаяти и обичаи, този великолепен празник е доказателство за богатото културно наследство на България, предавано от поколения. Националният събор в Копривщица също върви напред от поколение на поколение, изграждан от самодейци – пазители на българските традиции вече 60 години. А тържественото откриване на 13-ото му издание тази година е в събота, 9 август, от 11 часа българско време и ще бъде предавано пряко по БНТ. Същия ден, от 21.30 часа, на централния площад в града ще бъдат представен и спектакълът "Огнена мистерия нестинарски" с ритуални танци върху жарава.

Песента "Хубава си, моя горо" с текст от Любен Каравелов и музика на Георги Горанов е обявена през 2014 година за официален химн на "Бунтовната столица на българското Възраждане" – град Копривщица и на Националния събор на народното творчество.

Вижте също:

• "Хубава си, моя горо" 
  
  
• Копривщица за начинаещи или как да изкарате уикенд в миналото
  
  
• Копривщенското кене – ефирни паяжини от копринени конци и… конски косъм
  
  
• Влада Томова за българската народна музика като вдъхновение