През 1762 година Паисий Хилендарски завършва „История славянобългарска”, която ще изиграе огромна роля в нашето Възраждане. Книгата му разказва за славното българско минало, разпалва искрата на националното самосъзнание на предците ни в тежките години на османското владичество. Паисиевата история има многобройни преписи, издавана е и в по-ново време. Наскоро със съдействието на дамския клуб Сороптимист интернешънъл – Старинен Пловдив излезе фототипно издание на Втората Харитонова преправка на „История славянобългарска”.
Уникалното произведение е твърде скъпо, за да се продава, но за сметка на това може да бъде подарък за ценители или изтъкнати личности от академичните среди и културата, политици и дипломати. Книгата е създадена по проект на дамите от клуба, с безкористния всеотдаен труд на доц. Мила Кръстева, Антоанета Джельова, Атанаска Тошева, Петя Пейчева и Фани Бойкова.
„Става дума за преправката, направена от монаха Харитон Рилец в Чирпан през 1831 година – разказва художничката Вихра Григорова – председател на дамския клуб и уредник в Градската художествена галерия, Пловдив. – Преправката означава да нанесеш някои леки корекции, които времето те е принудило да направиш, без да нарушаваш целостта на книгата. Тя е изключително красиво написана. Наистина е един от най-изящно направените преписи. Езикът е доста по-близък до съвременния. Пак е черковнославянски, но значително по-разбираем. Когато е създадена, са минали години от написването на „История славянобългарска". През това време вече са се случили нови събития. Появил се е и нов прочит на вече описаните, заради наличието на нови исторически факти и намесата на различни обстоятелства, които са разширили познанието. Преправките на Паисиевата история се отличават именно с това, като допринасят за съхранението на Историята и българското, както и познанието на нашия народ като цяло."
Идеята за луксозното издание идва от Фани Бойкова, преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски", когато попада на студията на доц. Мила Кръстева от същия университет, изследовател на Паисиевата история. Ценният ръкопис се съхранява при специални условия в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий" и за разглеждането му се изисква право на достъп. Това правило важи и за всички българисти по цял свят, които искат да погледнат дори за миг тази книга. А катедри по български език има в университети в Европа, включително в Русия и в Украйна, също и в Съединените щати.
По думите на Вихра Григорова „настоящото фототипно издание създава усещането, че държиш в ръцете си скъпоценната „История славянобългарска". То е допълнено с изследването на доц. Кръстева, в което се обясняват някои трудни пасажи, които не биха могли да бъдат разбрани от незапознати с черковнославянския език. Така изданието става достъпно и за съвременните читатели. Студията на доц. Кръстева е представена в резюме на руски и английски език, за да улесни преподаватели и студенти. „По този начин фототипното издание се превръща и в средство за разбирането на българската култура и дух и спомага за изследването на древните дълбоки корени по нашите земи", подчертава Вихра Григорова. Като организация, която има за цел съхраняването и опазването на културното ни наследство, Сороптимист интернешънъл – Старинен Пловдив е член на ЮНЕСКО. Затова дамите от клуба особено държат на подкрепата на г-жа Ирина Бокова, генерален директор на организацията, която писмено ги насърчава в начинанието им. „Това писмо също го добавихме към книгата, защото то беше признание за инициативата. То наистина ни даде криле”, отбелязва Вихра Григорова. Клубът не разполага с големи финансови възможности, но затова пък инициативата му е подкрепена от община Пловдив и други щедри дарители:
„Междувременно върху книгата вече се работеше, още от самото възникване на идеята, и купихме авторските права – продължава председателката на дамския клуб. – Самата История е изключително крехка вещ. Затова заснемането й се извършваше от висококвалифицирани, ерудирани библиотечни специалисти. От друга страна, за студията трябваше да намерим специални шрифтове за църковно-славянски език. Това никак не беше лесно, защото трябваше да са в същия стил на прототипа, за да получим накрая това великолепно издание. За всеки библиофил то представлява една истинска рядкост. За издаването се обърнахме към издателката Божана Апостолова, която също ни окуражи да започнем. Имаше много работа като предпечат и синхронизация на текстовете и преводите. Накрая тя самата допълни сумата и книгата стана факт. Дълбоко сме й благодарни, целият клуб, за изразеното лично отношение. Винаги си личи, когато някой помага от сърце. Корицата на книгата е фототип на истинската корица на Историята. Създава се усещането за някогашната, овехтяла от времето книжица с червеникаво-кафява кожена подвързия. Заедно със студията и всичко останало, тя стана двойно по-голяма от оригинала. Според мен тя е едно от нещата, с които всеки човек, който милее за истинската българщина, стаена в сърцето, ще бъде много щастлив да я види и докосне."
Всеки, разлистил изданието, остава впечатлен от усърдието на калиграфа, изписал всяка буква с много любов и нежност:
„Счита се, че тази преправка е сред най-красивите преписи на Паисиевата история. Това е едновременно литературно и историческо произведение на калиграфското изкуство. Тук има и подчертаване в червено на особено важни пасажи, както и леко уедряване на шрифта. Аз съм студентка на най-големия корифей на българския шрифт проф. Васил Йончев и знам колко е труден е ръкописният шрифт. Това не е само да пишеш буква по буква, а да създадеш цяла композиция върху една страница. Тя трябва да има излъчване, определен баланс, едновременно да привлича, но и да гали окото. Всяка страница от подобна книга човек би могъл да сложи в рамка и да й се радва. Преписвайки, Харитон е дал думата на тези след него, които ще поемат книгата след години, за да добавят и те това, което са научили за българското. Мисля, че ние като Паисиеви следовници достойно уважихме и отбелязахме неговия юбилей, честван през 2012 година с пресъздаването на един от най-красивите преписи на неговата История. Започнахме през 2012, когато ЮНЕСКО официално отбеляза в календара си 250 години от създаването на Историята и завършихме работата по нея в края на 2013. Затова се надявам, че ще оставим една хубава следа."
Православната ни църква почита днес, 11 ноември (по стар стил 24.11.), паметта на свети Мина. В България той е един от най-обичаните светци, който най-бързо помага на вярващите, отправили искрена молитва към него. Иконата на св. Мина в..
Археолози проучиха некропол в местността Каваци край Созопол. Периметърът, в който се намира е част от историята на Аполония Понтийска и е датиран от IV в. пр. Хр. " Това е един много участък с интересни погребения, в които се открива нюанс на..
Много рядка и ценна стъклена бутилка откриха археолозите в гроб от ІІ в. в южния некропол на римската колония Деултум край село Дебелт /Югоизточна България/. Уникалното е, че върху нея е изобразен митът за чудовището Химера, победено от героя..
Първата модерна за времето си Коледа се празнува в България през 1879 г. Тя е по европейски образец - с елха, зимни кънки и подаръци. Тогава Младият..
Българската православна църква почита днес свети Наум Охридски. Наум е средновековен български учен и книжовник, роден около 830 г. и починал на 23..