Неделя Сиропустна или Сирни Заговезни е последният ден преди началото на Великия пост. Известна е още като „неделя на всеопрощението”. Тогава всички православни християни се обръщат един към друг за прошка с надеждата по този начин и греховете им да бъдат опростени. Някога, след вечерната служба, родовете се събирали, младите смирено искали прошка от старите и обратното. Запазена и до днес традицията събира разделените семейства, а когато разстоянията пречат на това общуване, близките се срещат във виртуалното пространство, за да загърбят отчуждението и да отворят сърцата си за всеопрощаваща любов. Според Църквата ни, Великият пост е най-важният от всички, защото подготвя душите на вярващите за най-светлия празник, венеца на християнската вяра – Възкресението. Затова и постът е строг, за да помогне на душата да се освободи от житейските грижи и така да почувства истинската сила на общението с Бога.
„Моите наблюдения са, че наистина повече хора се обръщат към този ритъм на Църквата” – казва отец Добромир Димитров от храма „Св. Мина” във Велико Търново. „Постът не е диета и целта му е да пребори нашия егоизъм. Ние се лишаваме от различни удобства, от по-скъпа храна, от забавления и удоволствия в името на това да не „храним” нашето „его”. Това е, за да покажем кое е по-важно в нашия живот. Постът е свързан и с покаянието, а това означава промяна на ума, на начина на живот. Затова смисълът му е да излезем от стереотипа, в който живеем и да потърсим правилната посока. Затова по време на поста трябва да привлечем Божията благодат, и когато разберем, че не сме били на прав път – да поискаме да се върнем. Това всъщност е покаянието, а средствата, които сме спестили по време на поста, можем да използваме за милостиня и благотворителност.”
Самият пост е очакване на съединението с Бога чрез Светото Причастие. „Много хора си мислят, че Причастието е пречистване”, отбелязва отец Добромир, „а всъщност „причастие” означава да станем част от нещо”. Затова с приемането на светите Тайни от Светия потир, който свещеникът изнася пред дверите на иконостаса, се надяваме да станем част от Христос. Смисълът на молитвата по време на литургията е в призоваването на Светия дух да слезе над хляба и виното и да ги претвори в тялото и кръвта Христови – евхаристията. Именно светите Дарове се явяват Божието присъствие на земята, затова постът има за цел да ни приобщи чрез тях към вечния живот и Спасението.
„Евхаристия означава „благодарене” – пояснява отец Добромир. „Ние се събираме всяка неделя, за да благодарим на Бога и да се приобщим с Него. Ние живеем от неделя на неделя, от литургия на литургия, непрестанно в общение с Господа. Когато ядем и пием Светото Причастие, ние го приемаме за вечен живот и за опрощаване на греховете. Така можем да издържим и всичко, което се случва в нашия живот. Когато имаме Христос в себе си, когато той живее в нашите сърца, посредством Причастието, нищо не може да ни уплаши. Нито болест, колкото и да е тежка, нито проблеми, защото знаем, че Бог е с нас. Затова Причастието е венецът на християнския живот, не паленето на свещи или курбаните. Отиваме на черква, за да се срещнем с Бога, да го прегърнем, да го приемем, така че Той да стане наш живот. Когато това стане, нито смъртта, нито страстите могат да ни навредят, защото имаме духовната помощ и подкрепа в Светите Тайнства – да живеем по християнски. Защото християнин, който не участва в литургията и не се причастява, остава на повърхностно ниво на вярата си. Православието не може да бъде наречено религия, то е начин на живот, то е общение, среща.”
По време на постите, за да заслужат тайнството на Светата Евхаристия, вярващите се борят с греховете и егоизма си чрез смирение и покаяние: „Смирението е основна добродетел” – казва отец Добромир Димитров. „Самият Спасител е бил смирен до смърт. Какво означава да сме смирени – това е, когато човек осъзнава, че всичко в живота ни е дар от Бога. Тогава ние няма да осъдим никого. Когато обаче таим убеждението, че всичко, което сме придобили, е благодарение на собствените ни сили – това е най-голямата заблуда на гордостта. Всичките ни добри качества и таланти са дарове от Бога. Едни ги умножават стократно, други десетократно, а най-жалкото е, когато ги заравят в земята. Смирението е да благодарим за всичко и когато имаме нужда, да се уповаваме на нашия утешител Бог. Той е онзи, който толкова обикна света, че на Тайната вечеря падна в нозете на човека. В такъв Бог си заслужава да вярваме. Той е Онзи, който вярва в човека, който го очаква, който изми нозете му и даде Себе си за вечен живот, храна и питие, което ни храни и един ден ще ни възкреси от мъртвите.”
На третия ден на Рождество Христово, 27 декември, Православната ни църква почита паметта на свети Стефан – първият християнски мъченик. Името му означава "венец" , "корона" и произлиза от гръцки "στέφανος" (stéphanos). То символизира победа и чест,..
На залез слънце от 25 декември еврейската общност започва да празнува Ханука. Началото на празника е на 25-ия ден от еврейския месец кислев и според годината може да се падне през ноември или декември. С паленето на 9 свещи или ритуално масло в..
С тържествени богослужения Православната ни църква отбелязва Рождество Христово. Празничните богослужения започнаха още на Бъдни вечер с тържествено бдение. Стотици миряни се събраха в катедралата "Свети Александър Невски" в София, където патриарх..
На третия ден на Рождество Христово, 27 декември, Православната ни църква почита паметта на свети Стефан – първият християнски мъченик. Името му..