„Директно от Париж” се нарича изложбата, открита на 15 април в галерия „Средец” на Министерството на културата. В нея са събрани творби на известния художник и скулптор Боян Райнов, син на не по-малко прочутия български интелектуалец проф.Николай Райнов – художник, писател, преводач, теоретик на изкуството. Съдбата на Боян Райнов е белязана от успехи, но и от голяма драма – плод на Студената война. През 1946 година той и съпругата му (също скулптор), заминават за Париж. Там се ражда и дъщеря им – Диана-Мария. „Бях на четири годинки, когато се наложи майка ми да пътува за България, взе и мене. След това нея не я пуснаха обратно и ние останахме в София” – разказва в интервю за Радио България Диана-Мария Райнова. Тя вижда отново баща си едва през 1978 г.
„Той е изключителна личност. Както казва моята дъщеря, „дядо ми е майстор на обичта” – продължава Диана Райнова. – Отворен към всички хора, домът му – също. За разлика от някои французи, при него всеки можеше да влезе, да разкаже мъката си или радостта си. Това пък му даваше вдъхновение за неговото творчество. Много топъл, много мъдър човек.”
След демократичните промени у нас, в София два пъти се организират изложби с негови скулптури. Сега, в галерия „Средец”, освен пластики, могат да се видят непоказвани негови рисунки с туш, перо, темпера и акварел, литографии, илюстрации. Той е бил приятел с прочутия поет Рене Шар, илюстрирал е негови книги. Илюстрира и книгата „Красавиците и зверовете”. За Боян Райнов пишат известни изкуствоведи и критици. Движел се е във френския елит, имал е щастието да бъде оценен. Рисунките му за книги са запазени, включително и такива от първата му изложба в Париж по „Красавиците и зверовете”. Какво от неговите творби остава във Франция?
„Във Франция остават тези неща, които са монументални и са част от Париж – отбелязва г-жа Райнова. – На два площада има негови скулптури, както и на площада в Антони, предградие на Париж, където му беше ателието. Този площад сега носи името му. В Борсата в Париж има негова монументална творба. В Музея на пощите пък е негова емблематична скулптура – „Семейство”, която е отпечатана на френска марка. Всъщност, през1982 година е най-големият реверанс на Франция към баща ми – отпечатването на марка с негово произведение приживе. Знам това, защото само за него, за Пикасо и още няколко други личности, приживе се прави този жест."
Снимки: Венета Павлова
Българска фотография на Цвети Делийска получи международно признание. Кадърът The Falconer бе награден от Siena Awards. Портретът на Анани Любенов и неговата вярна орлица Хуба е отличен в категория “Хора“. Това признание е не само лична чест,..
Нуждаем се от доза смелост, за да проходим коридор, дал убежище на същества, родени във фантазмена вселена. Но има и надежда, ако се изгубим – достатъчно е да сменим гледната си точка. Тогава ще превърнем ужаса в надежда, илюзията в истина и..
София е третият град, в който гостува шестото издание на Международния фестивал за етнографско кино "ОКО", след като от 5 до 14 септември негови домакини последователно бяха украинската столица Киев и град Болград. Както всяка година и настоящото..