Смесените райони в Родопите са традиционно известни със своята толерантност. Може би един от най-красивите символи на мирното съжителство между мюсюлмани и християни е честването на празниците на съседа. И така както християните ядат от курбана и учат мюсюлманските деца да боядисват яйца, така един от най-почитаните празници за мюсюлманите – макар и традиционно християнски – е Гергьовден.

Такъв пример е малкото родопско село Скребатно. Макар и населено предимно с мюсюлмани, в Скребатно се е запазила традицията ежегодно да се празнува Гергьовден. Интересното е, че начинът по който тук се отбелязва празника съдържа елементи и от други български пролетни обичаи. В българския фолклор има поговорка, според която на Гергьовден „дори птичката не си прави гнездо”.

Честването на празника започва още в навечерието на самия Гергьовден – на 5 май, разказва за Радио България Силвия Куйбишева. Тя самата е мюсюлманка от село Скребатно и е специалист по образование и програми на ЕС в община Гърмен:

„Всяка година в навечерието на самия празник – тоест на 5 май вечерта всички моми и жени правят букети от здравец. Те ги поставят в един глинен съд. Опяват този съд с две песни. Едната се нарича „Мома бяга по ливади”, а другата – „Мил ветрец”. Скриват съда някъде под трендафил, под розов храст, за да не го намерят момчета и да им похабят китките, както казват старите жени, които предават обичая.”

На сутринта момите отиват, за да видят какво се е случило с китките им и си умиват ръцете. Ритуалът е пожелание за здраве. Зеленината и почитта към природата заемат централно място на празника, затова след като са проверили китките си, момичетата отиват на зелената ливада, на която са посветили песните си предната вечер и се търкалят по нея, за да се изкъпят в прясната роса. Поверието гласи, че всички болести, които човек носи, остават на свежата зелена трева.

Следва жизнерадостната част на празника. В Родопите на Гергьовден се извършват и някои любовно-женитбени гадания. На този ден се гадае по китки. По тях се гледа за кого ще се ожени момата или момъкът. Момите правят голяма люлка и започват да се люлеят на нея в очакване на ергените. Най-голямото вълнение на младите мъже е кого от тях е сънувала момата през нощта, тъй като според поверието той ще стане и неин съпруг.

Празникът на овчаря, както още е известен Гергьовден е и ден за разплата – на този ден всички длъжници на пастирите плащат своя дълг към животните. В някои села се „назначава” овчар за времето от Гергьовден до Димитровден. Прави се пазарлък по колко ще се взема за паша на глава добитък и след като се договорят всеки стопанин дава на овчаря обредна питка и прясно сирене. Много от мюсюлманските семейства колят гергьовденски агнета, а на момите е разрешено да излязат сред природата с ергените.

Тук може да се запознаете с друг обичай от този регион – приказните сватби в село Рибново