По традиция пролетта идва в музея „Земята и хората” с поредица от празници, наречени най-общо „Дни на минералите”. На едно място в залите си дават среща събирачи и познавачи на минерали от близо и далеч. Това са специални дни за музейните работници. Подготовката за тях изисква усилия и време, а като награда идва признанието и участието на музея в световните листи на минерални изложения. Най-новата колекция камъни, постъпила наскоро от Северна България, е определяна от геолозите, като идваща от пра- старо дъно на море.
Музейните работници са заети в хранилището, където описват и подреждат даровете от недрата на земята. В свободното си време обаче тези хора четат поезия. Така лириката влиза в музея под формата на отделна временна експозиция, озаглавена „Поезия на камъка”. Представени са късчета, предимно скъпоценни камъни, споменавани неведнъж в класически произведения на български и световноизвестни автори. От изложбата става ясно колко стара е връзката между късчетата нежива природа и най-съкровените чувства в душата на човека, от които черпят вдъхновение поетите. От новата „скъпоценна” експозиция разбираме, още че българските поети Яворов, Смирненски, Гео Милев, Елисавета Багряна са използвали умело в творчеството си метафорите, свързани със скъпоценните камъни. На любими свои камъни са посветили стихове Пушкин, Байрон, Хайне. Впрочем не е много известен фактът, че руският поет бил голям ценител на камъните и вярвал че те ще му донесат щастие, като талисмани. Притежавал е два пръстена с изумруд и карнеол, с които е изобразен на портрет, нарисуван малко преди смъртта му. Каква обаче е съдбата на пръстените след неговата кончина ще разберат само посетителите на изложбата „Поезия на камъка”. Тя ще остане там през целия месец май. „В рамките на изложбата могат да се видят повече от 70 творби на класици – като се почне от персийския поет и философ Омар Хаям и се стигне до отишлата си преждевременно българска поетеса Петя Дубарова” – това казва Живка Янакиева– главен уредник в музея „Земята и хората”и добави:
„В поезията се използват метафорите, свързани с ограничен брой минерали, те не са повече от 12-13 на брой. Но да вземем за пример китайската и японската култура. Там най- често се споменават два камъка. В културата на Китай например това е нефритът, а в Япония е ясписът. Но един единствен камък, може да съдържа невероятна символика с важно за културата на тези два народа съдържание. Всичко това може да бъде видяно в нашата експозиция. В основата на японската култура са символите на имперската власт и силата. Евгени Оланов, преводач от старокитайски език, много помогна за съставянето на изложбата с превод на поезия отпреди 1000 години. Едно от най-интересните произведения е на Надежда Тефи – руска поетеса-сатирик, написала стихотворението „Седем огъня”. Тя пише за седем скъпоценни камъка – рубин, топаз, аметист, диамант, александрит, изумруд, сапфир. Намерила е за всеки от тях характерното и интересното и е подредила стихотворението си, като огърлица. Официалното представяне на изложбата ще бъде в Нощта на музеите на 12 май, когато е включена поетична вечер, а поетите сами ще рецитират любимите си творби, представени в експозицията. Само сега при нас може да се види и любимият камък на българката. От стари времена това е карнеолът, макар че в миналото не е било много типично за нея да носи бижута с камъни. Но ние направихме малко проучване чрез българската поезията, за да видим кои са камъните, употребявани най-често като метафори и сравнения. Оказва се че българският камък е кремъкът. Брилянтите се използват, когато се говори за нещо красиво, перлата се споменава от поетите-символисти, като знак за нещо чисто и прекрасно. Но кремъкът е камък, който се споменава в поезията, когато се описва Балкана или силата и мъжеството на героите. Чрез работата около изложбата открихме стих и от първата българска поетеса Екатерина Ненчова. Любовна лирика, в която тя по женски сравнява с рубини своите устни.
Какво е влиянието на дигиталните технологии върху изкуството и възможно ли е театърът, променяйки основните си парадигми, да продължи да носи онова специфично удоволствие на зрителя, докато го подтиква да преминава границите на собствените си..
Министърът на културата Мариан Бачев и вицепрезидентът на България Илияна Йотова откриха Националния български щанд на световноизвестния Лондонски панаир на книгата – 2025. Второто поредно участие на страната ни в престижния форум се осъществява с..
На 8 март на сцената на Държавна опера - Стара Загора гостува Ким Со-Джун от Южна Корея, носител на първата награда при мъжете от Международния балетен конкурс "Сара-Нора Прима" 2024. Той ще бъде принц Дезире в празничен спектакъл на балета "Спящата..
Министърът на културата Мариан Бачев и вицепрезидентът на България Илияна Йотова откриха Националния български щанд на световноизвестния Лондонски..
Какво е влиянието на дигиталните технологии върху изкуството и възможно ли е театърът, променяйки основните си парадигми, да продължи да носи..