„Тръгнал ми е цветен Георги, да обходи ниви и гори зелени…” – подобни мотиви ще срещнем в много традиционни песни, изпълнявани и до днес на Гергьовден. Един от най-обичаните фолклорни празници е съпроводен от пъстра и изключително богата обредност, посветена на митичния „хубав, цветен, милен Георги”. Макар и да е на 6 май – деня на дълбоко почитания християнски светец Свети Георги Победоносец, народният обичай недвусмислено почита езически персонаж, надарен с чудотворни сили.
Друг важен обичай е замесването на гергьовските хлябове. По правило това е задължение на свекървата или най-възрастната жена в къщата. Известният български етнограф Димитър Маринов е описал десетки видове гергьовски краваи. Тяхната форма и украса е свързана с различни моменти от празника. Някои от хлябовете се прикадяват заедно с печеното агне – като част от жертвената трапеза, посветена на Свети Георги. Други биват отнасяни до кошарите. Ако те са извън селото, хлябът се дава на овчаря. Преди да откъсне парченца от него и да ги сложи в храната на животните, той търкулва питата през стадото.
Венецът, който ще бъде поставен около врата на жертвеното агне, се увива от живи цветя и билки. Обикновено за основа служи пръчка от черница или друго плодно дърво, но непременно отсечена същия ден. Цветята се прикрепят с червен конец. Отново според Димитър Маринов, до началото на ХIХ век изработването на тези венци било съпровождано от ритуални песни. Много от тях бяха „възкресени” в по-ново време. Обикновено те разказват за подвизите на „милен Георги”, който пробол змея, освободил невинна девойка или „три синджира роби” и т.н. След като венецът е готов, отнасяли го пред домашната икона. Там, пред погледа на светците, той „дочаквал” подготовката на жертвеното животно.
В много села и до днес освещават агнето на Гергьовден със старинни обредни песни – спомен от далечното минало, когато тези действия извършвал старейшината в задругата, заменен по-късно от християнския свещеник. Вълната на жертвеното агне трябва да е добре почистена. Това правят младите момичета. След това слагат около врата му венеца, а в рогата преплитат свещ. Някога, преди да започне ритуала, старейшината свалял калпака си, прекръствал се на изток и прекадявал агнето с тамян, сложен върху ръжен или палешник. Счита се, че след това агнето може да бъде принесено в жертва.
На Гергьовден общата трапеза била задължителна за всички райони на страната ни. В много села и градове и до днес е така, да не говорим, че почти във всеки дом има именник – Георги, Гергана, Генчо и т.н. Всеки носи от обредните храни, вино… Извън селото, обикновено около старинни светилища, се връзват люлки, също обкичени със зеленина. В песните те непременно са „златни люлки, гергьовски”. На тях младите се люлеят за здраве и предпазване от премеждия, както и от самодиви, змейове и други злосторни създания. При люлеенето се извършва и напяване на пръстени, сложени още предния ден в съд с вода, в която са потопени цветя и билки. Така гадаели кой и за кого ще се ожени през годината. Има още много обичаи, извършвани в дома, на полето или в кошарите с животни. Всички те са свързани с вярата, че Свети Георги ще пази хора и стока, ще надари добрите стопани с добра реколта и пълна къща с деца. Според поверието, всяка капка дъжд на този ден е чисто злато.
Обредната храна е неизменна част от ритуалната система на българина. А в календара на българското село преди повече от век, храната с месо е била рядкост, общо взето 4-5 пъти в годината – Коледа, Гергьовден, Петровден, рибата за Никулден и пр. Затова..
За десети пореден път фестивалът "Ежедневието на Средновековен Търновград" ще събере от 6 до 8 юни участници от различни краища на Европа, за да възстанови историческите събития и бита на града такива, каквито са били между XII и XIV век, когато е..
Специална занаятчийска работилница за керамични съдове от царски вид, каквито са използвали болярските семейства по времето на Второто българско царство ( XII – XIV в.) има в старопрестолния ни град Велико Търново. Ателието се намира почти в..