Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

„Тръгнал ми е цветен Георги…”

Снимка: архив

„Тръгнал ми е цветен Георги, да обходи ниви и гори зелени…” – подобни мотиви ще срещнем в много традиционни песни, изпълнявани и до днес на Гергьовден. Един от най-обичаните фолклорни празници е съпроводен от пъстра и изключително богата обредност, посветена на митичния „хубав, цветен, милен Георги”. Макар и да е на 6 май – деня на дълбоко почитания християнски светец Свети Георги Победоносец, народният обичай недвусмислено почита езически персонаж, надарен с чудотворни сили.

Рано сутринта на своя празник Свети Георги обяздва коня си и обикаля нивите, горите и полята. Според народната вяра, тази ритуална обиколка осигурява плодородие, а оттам – благополучие за всички. Затова млади и стари посрещат светеца подобаващо. Нашенският Гергьовден винаги е „окъпан” в зеленина. Ден преди това млади моми и момци отиват в полето или гората, за да съберат цветя и зеленина. Понякога с тях отиват и най-малките. По пътя, а и докато берат цветята, изпълняват песни, носещи следи от старинен обред.

Друг важен обичай е замесването на гергьовските хлябове. По правило това е задължение на свекървата или най-възрастната жена в къщата. Известният български етнограф Димитър Маринов е описал десетки видове гергьовски краваи. Тяхната форма и украса е свързана с различни моменти от празника. Някои от хлябовете се прикадяват заедно с печеното агне – като част от жертвената трапеза, посветена на Свети Георги. Други биват отнасяни до кошарите. Ако те са извън селото, хлябът се дава на  овчаря. Преди да откъсне парченца от него и да ги сложи в храната на животните, той търкулва питата през стадото.

Венецът, който ще бъде поставен около врата на жертвеното агне, се увива от живи цветя и билки. Обикновено за основа служи пръчка от черница или друго плодно дърво, но непременно отсечена същия ден. Цветята се прикрепят с червен конец. Отново според Димитър Маринов, до началото на ХIХ век изработването на тези венци било съпровождано от ритуални песни. Много от тях бяха „възкресени” в по-ново време. Обикновено те разказват за подвизите на „милен Георги”, който пробол змея, освободил невинна девойка или „три синджира роби” и т.н.  След като венецът е готов, отнасяли го пред домашната икона. Там, пред погледа на светците, той „дочаквал” подготовката на жертвеното животно.

В много села и до днес освещават агнето на Гергьовден със старинни обредни песни – спомен от далечното минало, когато тези действия извършвал старейшината в задругата, заменен по-късно от християнския свещеник.  Вълната на жертвеното агне трябва да е добре почистена. Това правят младите момичета.  След това слагат около врата му венеца, а в рогата преплитат свещ. Някога, преди да започне ритуала, старейшината свалял калпака си, прекръствал се на изток и прекадявал агнето с тамян, сложен върху ръжен или палешник. Счита се, че след това агнето може да бъде принесено в жертва.

На Гергьовден общата трапеза била задължителна за всички райони на страната ни. В много села и градове и до днес е така, да не говорим, че почти във всеки дом има именник – Георги, Гергана, Генчо и  т.н.  Всеки носи от обредните храни, вино… Извън селото, обикновено около старинни светилища, се връзват люлки, също обкичени със зеленина. В песните те непременно са „златни люлки, гергьовски”. На тях младите се люлеят за здраве и предпазване от премеждия, както и от самодиви, змейове и други злосторни създания. При люлеенето се извършва и напяване на пръстени, сложени още предния ден в съд с вода, в която са потопени цветя и билки. Така гадаели кой и за кого ще се ожени през годината. Има още много обичаи, извършвани в дома, на полето или в кошарите с животни. Всички те са свързани с вярата, че Свети Георги ще пази хора и стока, ще надари добрите стопани с добра реколта и пълна къща с деца. Според поверието, всяка капка дъжд на този ден е чисто злато.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

За обредната храна в традиционната ни култура

Обредната храна е неизменна част от ритуалната система на българина. А в календара на българското село преди повече от век, храната с месо е била рядкост, общо взето 4-5 пъти в годината – Коледа, Гергьовден, Петровден, рибата за Никулден и пр. Затова..

публикувано на 14.06.25 в 13:15
Снимка: Международен фестивал „Средновековен Търновград“

За три дни през юни Велико Търново заживява във времето между XII и XIV век

За десети пореден път фестивалът "Ежедневието на Средновековен Търновград" ще събере от 6 до 8 юни участници от различни краища на Европа, за да възстанови историческите събития и бита на града такива, каквито са били между XII и XIV век, когато е..

публикувано на 03.06.25 в 08:35

Царски символи от Второто българско царство красят сграфито керамиката на новите майстори

Специална занаятчийска работилница за керамични съдове от царски вид, каквито са използвали болярските семейства по времето на Второто българско царство ( XII – XIV в.) има в старопрестолния ни град Велико Търново. Ателието се намира почти в..

публикувано на 09.05.25 в 13:25