Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

„Тръгнал ми е цветен Георги…”

Снимка: архив

„Тръгнал ми е цветен Георги, да обходи ниви и гори зелени…” – подобни мотиви ще срещнем в много традиционни песни, изпълнявани и до днес на Гергьовден. Един от най-обичаните фолклорни празници е съпроводен от пъстра и изключително богата обредност, посветена на митичния „хубав, цветен, милен Георги”. Макар и да е на 6 май – деня на дълбоко почитания християнски светец Свети Георги Победоносец, народният обичай недвусмислено почита езически персонаж, надарен с чудотворни сили.

Рано сутринта на своя празник Свети Георги обяздва коня си и обикаля нивите, горите и полята. Според народната вяра, тази ритуална обиколка осигурява плодородие, а оттам – благополучие за всички. Затова млади и стари посрещат светеца подобаващо. Нашенският Гергьовден винаги е „окъпан” в зеленина. Ден преди това млади моми и момци отиват в полето или гората, за да съберат цветя и зеленина. Понякога с тях отиват и най-малките. По пътя, а и докато берат цветята, изпълняват песни, носещи следи от старинен обред.

Друг важен обичай е замесването на гергьовските хлябове. По правило това е задължение на свекървата или най-възрастната жена в къщата. Известният български етнограф Димитър Маринов е описал десетки видове гергьовски краваи. Тяхната форма и украса е свързана с различни моменти от празника. Някои от хлябовете се прикадяват заедно с печеното агне – като част от жертвената трапеза, посветена на Свети Георги. Други биват отнасяни до кошарите. Ако те са извън селото, хлябът се дава на  овчаря. Преди да откъсне парченца от него и да ги сложи в храната на животните, той търкулва питата през стадото.

Венецът, който ще бъде поставен около врата на жертвеното агне, се увива от живи цветя и билки. Обикновено за основа служи пръчка от черница или друго плодно дърво, но непременно отсечена същия ден. Цветята се прикрепят с червен конец. Отново според Димитър Маринов, до началото на ХIХ век изработването на тези венци било съпровождано от ритуални песни. Много от тях бяха „възкресени” в по-ново време. Обикновено те разказват за подвизите на „милен Георги”, който пробол змея, освободил невинна девойка или „три синджира роби” и т.н.  След като венецът е готов, отнасяли го пред домашната икона. Там, пред погледа на светците, той „дочаквал” подготовката на жертвеното животно.

В много села и до днес освещават агнето на Гергьовден със старинни обредни песни – спомен от далечното минало, когато тези действия извършвал старейшината в задругата, заменен по-късно от християнския свещеник.  Вълната на жертвеното агне трябва да е добре почистена. Това правят младите момичета.  След това слагат около врата му венеца, а в рогата преплитат свещ. Някога, преди да започне ритуала, старейшината свалял калпака си, прекръствал се на изток и прекадявал агнето с тамян, сложен върху ръжен или палешник. Счита се, че след това агнето може да бъде принесено в жертва.

На Гергьовден общата трапеза била задължителна за всички райони на страната ни. В много села и градове и до днес е така, да не говорим, че почти във всеки дом има именник – Георги, Гергана, Генчо и  т.н.  Всеки носи от обредните храни, вино… Извън селото, обикновено около старинни светилища, се връзват люлки, също обкичени със зеленина. В песните те непременно са „златни люлки, гергьовски”. На тях младите се люлеят за здраве и предпазване от премеждия, както и от самодиви, змейове и други злосторни създания. При люлеенето се извършва и напяване на пръстени, сложени още предния ден в съд с вода, в която са потопени цветя и билки. Така гадаели кой и за кого ще се ожени през годината. Има още много обичаи, извършвани в дома, на полето или в кошарите с животни. Всички те са свързани с вярата, че Свети Георги ще пази хора и стока, ще надари добрите стопани с добра реколта и пълна къща с деца. Според поверието, всяка капка дъжд на този ден е чисто злато.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

XIII Национален събор на народното творчество – Копривщица 2025

С официална церемония в местността Войводенец официално беше открито тринайсетото издание на Националния събор на народното творчество в Копривщица. Съборът се провежда от 1965 г. на всеки пет години в първата пълна седмица на месец август...

публикувано на 09.08.25 в 11:51

Три дни, шест сцени и над 7000 участници – Копривщица събира най-добрите самодейци от България

Сърцето и ритъмът на българския дух – с тези думи метафорично може да определим Националния събор на българското народно творчество. По традиция от далечната 1965 година, проявата се организира веднъж на всеки пет години в първия уикенд на месец август в..

публикувано на 06.08.25 в 10:50

Елеонора Едрева изследва старите багрилни техники на България

Багрене с цветовете от природата – това е темата, която е избрала да изследва с етнографски подход героинята на днешния ни разказ. Тя е млада българка, която житейски обстоятелства отвеждат в САЩ още в невръстна детска възраст. В Чикаго Елеонора..

публикувано на 27.07.25 в 09:10