Родена е на 22 май 1962 година в село Ерма река, до Златоград, в красивите Родопи. На дванайсет запява в детския фолклорен ансамбъл „Орфей” в Смолян. Завършва музикалното училище в Широка лъка и като негова солистка печели шест златни медала от републикански фестивали и конкурси. После учи педагогика в Пловдивския университет. Става солистка на ансамбъл „Родопа”-Смолян, на дамски хор „София”, преименуван по-късно „Големите български гласове”. Първият й филм за телевизията е излъчен през 1993, а самостоятелният албум с родопски песни “Жарава от звуци “ излиза през 2000 година. Нейни изпълнения звучат и в компактдиска “Паметта на България”, издаден за събора на Рожен. „Родопската песен иска много въздух, сила, дълбоко и осмислено преживяване,” казва Златина. „Тя има своята красота представена както с каба гайда, така и с оркестър, но я предпочитам с гайда - най-характерният съпровод за района”.
Освен като изпълнител, Златина Узунова е изграден педагог. В последните седем години тя ръководи три състава за родопски фолклор към смолянското читалище „Христо Ботев” и това й носи удовлетворение на творец. Преди две години отпразнува с голям концерт юбилей в Смолян. Специално за празника дойде хор „Големите български гласове”, участва и ансамбъл „Родопа”: ”Бях много притеснена и развълнувана, но концертът премина на високо ниво, в сърдечна обстановка. Петдесет години не са много, не са и малко. В личен план остарявам като всички, а в творчески продължавам да се развивам и оставам свързана с родопската песен и българския фолклор. Човек може всичко, стига да поиска! Двайсет и пет години пътувам между Смолян и София, за да работя с хор „Големите български гласове”. Чувствам се прекрасно и все още не съм изморена, защото трябва да пазим родопските песни и всичко българско. С това можем да се похвалим, с нашата народна музика. С нея можем да кажем гордо – това сме ние, българите!”
В края на 60-те свири в Ансамбъла на Строителните войски в София и отбива войнишката си служба. През 1970 година среща на концерт известния виртуоз на акордеона Трайчо Синапов и двамата стават партньори. Свирят заедно десетилетия – музиката им звучи от националния ефир, от грамофонни плочи, концертират в повечето европейски страни.
Димитър Пасков е известен като последовател на кларинетиста Петко Радев – образован музикант, от когото се учи и възхищава. Налага въведената от него интерпретация на народната музика през втората половина на двадесети век, но съумява да изгради свой собствен почерк. „Свири много чисто, с хубав звук и не по-лоша техника от Иво Папазов. За разлика от него, не използва толкова често импровизацията” – казва за него Петко Радев в интервю на Лозанка Пейчева. Музиката му е трудна и не всеки може да я изсвири. А със своята ясна и точна мисъл за форма и „стакатно свирене”, Димитър Пасков получава прякора „Тигъра”.
Песните на група "Тангра" ни вълнуват вече почти половин век. "Тангра" живее много активен музикален и творчески живот в обновен състав – от около седем години е с фронтмен и вокалист Борислав Мудолов, познат и от групите Der Hunds и Intelligent Music..
Младата певица Paola завърши 2024 година позитивно със "Силата на любовта" – не само песен, а музикално пътуване към сърцето. "Идеята е да се покаже, че всички сме красиви такива, каквито сме, и че е изключително важно какво носим в сърцата си –..
Малко преди ремикса на Фабрицио Паризи на песента "Двама", поставяща началото на цял техен съвместен проект, певицата Деси Добрева представи новата си авторска песен "На края на земята". Музиката и текстът са нейни, за аранжимента се обръща към Юлиян..
"Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и сè весел! Вечер – дордето ще легнем – той пее; сутрин, щом си отвори очите, пак..
Макар че тачим Васил Левски като светец, не са много народните песни, посветени на него. Днес ви предлагаме една от тях – "Кажи ми, горо" – в изпълнение..