Филип Кутев –"Полегнала е Тодора"

Филип Кутев –''Полегнала е Тодора''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Големият български музикант Филип Кутев (1903 – 1982) е изявен и самобитен творец, представител на тъй нареченото "второ поколение" български композитори. В Държавната музикална академия се дипломира с цигулка, композиция изучава частно. Под влияние на Маестро Георги Атанасов се явява на изпит за военен диригент и започва работа в армията. След служба в пехотни полкове в Бургас и София, Школата за запасни офицери, Военното училище и Министерството на отбраната, през 1951 година заедно със съпругата си Мария Кутева (филолог и фолклорист) основава Държавния ансамбъл за народни песни и танци, който слага начало на движението "Народни хорове и ансамбли" у нас.

До смъртта си Филип Кутев е главен художествен ръководител на Ансамбъла. Той утвърждава високото му професионално равнище и световната популярност. Отново той прави първите обработки на оригиналните едногласни народни песни за многогласен хор, като запазва автентичната мелодия. Освен обичани симфонични творби като поемата "Герман", "Сакарска сюита", "Пасторал" за флейта и оркестър и Младежка симфония, вокално-инструментални сюити, масови и хорови песни и филмова музика, Кутев създава авторско творчество на народна основа, превърнало се в класика и образец за останалите български творци в жанра на фолклорната обработка. Десетки негови авторски шедьоври днес са считани за оригинален фолклор и са музикална емблема на България за света. Но една от песните като че ли е ненадмината по популярност.

Историята на "Полегнала е Тодора" е известна, но най-добре я разказва съпругата и съратничка на големия български творец, духовната майка на Ансамбъл "Филип Кутев" – Мария Кутева: "Помощнички на Филип Кутев при работата му с хора бяха двете сестри Павлина и Парашкева Попови от село Калугерово, Пазарджишко. И двете възпитани, скромни и работливи – те с изключителна добросъвестност изпипваха отделните партии, още повече, че отначало всичко се учеше само на слух... След няколко години Павлина Попова (Бедрова) стана и по служба "диригент на хора", а Парашкева – нейна помощничка. Така и останаха, докато пожелаха да се пенсионират след повече от 30 години самоотвержена работа в Ансамбъла…".

"Беше през 1953-та" – спомня си Мария Кутева в книгата "Искам да разкажа за Филип". "През пролетта на същата година бяхме ходили за първи път в чужбина. Ансамбълът взе участие в музикалните тържества "Пражка пролет", Чехословакия, с обогатената и изпипана наша първа премиерна програма. Успехът беше изключителен. /…/ А съвсем малко след връщането си участвахме в Четвъртия световен младежки фестивал в Букурещ... Връщахме се, пътувахме с автобуси. И край Дунава спряхме за почивка. Беше привечер, дневната горещина беше понамаляла. Хората насядаха на групички направо на земята. Певиците също направиха своето кръгче и си запяха ей така, просто за лично удоволствие. Тогава Паша (Парашкева – бел. ред.) Попова запя една своя уж простичка песничка – "Полегнала е Тодора". Поде я Павлина, подеха я всички. Дали освободените от напрежението души на момичетата, дали радостното състояние на всички, дали хладната и приятна крайдунавска привечер с последните светлини на залязващото слънце, дали радостта, че си отиваме у дома – сигурно всичко заедно направи въздействието изключително.

Тази песен от 2 + 2 такта, куплетна, и друг път я бяхме чували. Но сега ни плени... Филип веднага записа мелодията на някакво листче, каквото намери под ръка. Аз записах текста. Неголямата почивка след връщането ни беше изцяло посветена на "Полегнала е Тодора". Филип я почувства и разработи за антифонен хор… хармонизираната мелодия и вокален квартет. Квартета написа изцяло Филип – както е почувствал едно естествено продължение на иначе простичката мелодия. За текста търсих колкото можах варианти... Когато през есента на 1953 г. отново започнахме работа, песента беше готова в окончателния си вид. Певиците, които винаги първи имаха думата за всяка нова песен в репертоара, изпаднаха във възторг... Всички така се влюбиха в тази песен, че не само тогава, а и досега мечтата на много певици е да бъдат включени в квартета…".

„Баншите от Инишерин“ (стопкадър)

"Полегнала е Тодора" – един от неофициалните български химни, днес е символ на Националния фолклорен ансамбъл "Филип Кутев". "Слушателите изпадат в чист нежен унес и я искат, искат" – казва Мария Кутева. Известно е, че в продължение на цяла година песента е била емблема на едно от най-популярните радиопредавания в Япония по желание на слушателите. Шест десетилетия след създаването си тя звучи в началото на успешната кинолента "Баншите от Инишерин" (The Banshees of Inisherin), получила през 2023 г. осем номинации за Оскар, четири награди БАФТА и две – Златен глобус. Ето я великолепната интерпретация на певиците от Ансамбъл "Филип Кутев" със солистки Верка Сидерова, Янка Танева, Роза Цветкова и Сидера Николова.