Слънчева и винаги усмихната – такава е народната певица Ралица Атанасова. Израснала с фолклора на своя роден край, тя години наред събира и изпълнява песните му. Наскоро Ралица издаде своя първи албум, който носи нейното име. Ето какво сподели тя за него:
„Песните, които записах в този диск, са от северняшката фолклорна област, по-точно от Средна Северна България – районът около Плевен. Има и от Габровския регион. Дискът съдържа тринайсет песни с характерния за северняшката музика ритъм. Преобладават бързите, което е често срещано за областта. Като съдържание са различни – трудови, любовни и хумористични. Целта ми е северняшката народна музика да достигне до повече хора, защото ми се струва, че доста време тя остава на заден план. Фолклорът винаги е присъствал в семейството ми. Моят прадядо бе кларинетист и ръководеше духовата музика на селото. Баща ми доскоро свиреше на акордеон, тъй че може да се каже, че съм израснала с музика. Песните, които включих в диска, съм събирала през годините. Някои от тях научих още в детска възраст, а други – при срещите ми с хора от моя край. Голяма част от аранжиментите им са дело на Петър Миланов. Много благодаря на всички мои приятели, които дадоха най-доброто от себе си, за да се осъществи този диск. Надявам се по-нататък да имам възможност да запиша още северняшки фолклор.”
Въпреки че завършва езикова гимназия, Ралица Атанасова избира фолклорната музика за свое призвание в живота. Още като дете става част от народния хор към детско-юношеския ансамбъл „Нашенчета” в Плевен. Дипломира се в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив, със специалност дирижиране на народни хорове и ансамбли при проф. Василка Спасова. След това тръгва в малко по-различна посока – започва работа като преподавател по народно пеене. От 2001 г. пее в хора на ансамбъл „Филип Кутев”. Ралица Атанасова разказа за опита и положителните емоции, които преживява в престижната формация:
На въпроса с какво се отличават песните от родното й място, в сравнение с тези от други области на България, Ралица отговори:
„Северняшката музика е характерна със своето метроритмично богатство. Тук присъстват всички размери и техните разновидности, особено при хорàта. Това е нещо, което не се среща никъде по света. Чужденците са привлечени от тази разнообразна ритмика и от красивите мелодии. Надявам се интересът към българската фолклорна музика и занапред да е все така силен.”
Снимка: личен архив
Излезе първата „Книга на песните на ЕС“ (The EU Songbook), която съдържа по 6 песни от всяка от 27-те страни членки на ЕС и химна на общността "Ода на радостта", предава БТА. Песенният сборник е датски проект с нестопанска цел и няма финансови връзки..
От трийсет години цигуларката Искрена Йорданова живее в Лисабон. Всичко, което прави като музикант, е свързано с бароковата музика. Посвещава голяма част от времето си на откривателството на старинни ръкописи, на които вдъхва нов живот със своя..
Kottarashky е един от най-интересните автори на музика, които се появиха на българската сцена в първото десетилетие от новия век. Зад този псевдоним стои Никола Груев, който неуморно експериментира със смесването на жанрове. Познаваме го предимно с..
Добил значителна популярност като част от дуета Pavell & VenciVenc’, Павел Николов пое по свой самостоятелен път в музиката. Дни преди рождения си ден..
Животът на Вирджиния Събева- GINI е музика. Като малка пее в хор, следват музикално училище, участие в музикалния формат "X Factor" и работа в чужбина...