Какво разместване е възможно и коя от партиите може и да не премине 4-процентната бариера? – отговорът от политолога Димитър Аврамов.

Трудно е да каже човек, коя от партиите около бариерата може да остане под нея. Реформаторският блок изглежда по-сигурен от гледна точка на преминаването на бариерата, но само изглежда. Не е ясно какво ще се случи. В последните години става доста по-трудно за малките партии и за партиите на бариерата от 4%, защото в обществото има усещане за несигурност, а тогава обикновено големите политически партии, които създават усещане, че могат да гарантират стабилност на обществените процеси, получават повече доверие.

В следващия парламент се очертава дясноцентристко мнозинство. На фона на предишния, заявяван като експертен кабинет, но с ляв мандатоносител, какви промени могат да се очакват в политиката на следващото правителство във вътрешно, но и във външнополитически аспект?

Във вътрешнополитически план има сериозни проблеми, които не са решавани от години. Имаме сбъркан модел на устройство на енергийната сфера с държавен монопол, който е безотговорен към пазара и политиците го използват като финансов буфер. Имаме квази-социалистически модел на функциониране на здравната система. Сходни са нещата в образователната сфера“, отбелязва Димитър Аврамов. Според него, ако не се направят реформи в тези сфери, те ще продължават да увеличават разходите си и ще източват националните ресурси. Задачата на едно дясноцентристко правителство е да има много прост и ясен план как да намали разходите в тези сфери и да ги направи по-ефективни.

По отношение на международната политика – България на първо място няма ясна представа каква страна е. Очевидно е, че формално сме член на ЕС и НАТО и това ни права западна страна на хартия, а в същото време се държим като издънка на бившия социалистически лагер с всякакви комплекси, остарели представи за света и международна политика, която не почива на националния ни интерес. Изгубени сме между Изтока и Запада и сме готови да отстъпваме пред всеки, който прояви някакъв натиск. И това няма да се промени скоро, защото не е въпрос на смяна на политически субекти във властта, а е въпрос на национален светоглед, категоричен е Аврамов.

Натискът, оказван от Русия, е широко дебатиран в общественото и медийното пространство, особено в светлината на проекта „Южен поток”. Като един от основните механизми за оказване на политическо влияние от страна на Москва е сочен именно енергийният натиск. Същевременно ключови европейски партньори на България продължават да преповтарят тезата за необходимостта да се прекрати енергийната зависимост на България от Русия. Как ще се развият нещата около проекта ”Южен поток” при следващото правителство?

За съжаление, България няма рационална позиция по проекта „Южен поток” и не очаквам да има такава. Ако българското правителство, което и да е то – независимо дали говорим за Тройната коалиция, на НДСВ преди това, на ГЕРБ или отишлото си на г-н Орешарски, искаха да има диверсификация на енергийните източници, вече щяхме да имаме завършени колектори и връзки с Гърция, Турция и Румъния. Такива очевидно няма работещи, отбелязва Аврамов. И допълва – При това положение всеки разговор за диверсификация и енергийна независимост е просто празен брътвеж. Българският национален интерес изисква проектът да бъде оценен много внимателно и да се види какво печели страната ни от съпътстващите дейности.

За това обаче е необходима една по-еманципирана позиция, тъй като стана ясно, че от руска страна са били предлагани дори законодателни промени в полза на проекта.

Русия не би трябвало да е в позицията да предлага законодателни промени на една страна-членка на ЕС с цел да обезпечи един проект, който е важен за нейната икономика. От друг страна, Русия е сериозна държава и може да си позволи да прави такива неща. България не е длъжна да се съобразява. Много е важно дали проектът е полезен за българската икономика. За съжаление, на проекти като „Южен поток” в страната ни се гледа много поляризирано и нацията ни буквално е разделена на „за” и „против”. В такава ситуация опитът показва, че обикновено винаги губим. Винаги взимаме неправилното решение, защото сме фокусирани повече върху политическите си пристрастия, отколкото върху рационалните ползи от един или друг мащабен проект.