За разлика от собствениците на морските ни комплекси, които това лято не спряха да се жалват от отлив на клиенти, работещите в спа туризма определено нямат такива оплаквания. На нестихващ интерес се радват българските балнео и спа курорти, за които есента е сезонът на големия урожай. Тогава базите им посрещат най-много гости, нетърпеливи да се отърсят от натрупания стрес и от болежките си с помощта на различни процедури, програми, терапии и прочие здравословни грижи за тялото и душата, сред които и типични нашенски разработки.
Българите обичат да ходят „на спа” през есента и ранната пролет, когато не са изкушавани от море и знойни плажове. Чужденците пък разпускат целогодишно в балнео и спа центровете ни. Тук те получават перфектно обслужване по всички международни стандарти, но на далеч по-ниски цени. Руснаци, гърци, македонци, румънци и гости от Израел са сред най-верните почитатели на спа курортите ни. Предимството на България в това отношение е невероятното изобилие от минерални води, което я нарежда на второ място в Стария континент след Исландия. Да не говорим, че лечебните им свойства били високо ценени още от римляните, които предпочитали да строят градовете си именно край минералните ни извори. Затова и повечето ни балнео и спа курорти се намират близо до останки на крепости и терми от античността.
Но това, което привлича многобройната платежоспособна клиентела са чисто новите и лъскави спа хотели, предлагащи разточителен лукс и телесни удоволствия. Хисар, Кюстендил, Сандански, а напоследък и село Чифлик – това са все известни дестинации за здравословна почивка. „Обикалям най-реномираните спа центрове в света и се запознавам с последните тенденции в бранша, а после ги прилагам в моя хотел” – признава собственикът на едни от най-известните спа комплекси във Велинград. Преди няколко години, родопското градче бе обявено, напълно заслужено, за спа столицата на Балканите от Международната хотелиерска и ресторантьорска асоциация. Местните предприемачи обаче не лежат върху старите лаври, а работят усърдно за разширяване на бизнеса си, като постоянно модернизират базите и разнообразяват палитрата от услуги.
А конкуренцията е безмилостна! Затова всеки гледа да предложи още по-голям лукс и нестандартни програми. И тъй като търсенето определя предлагането, и тук, подобно на други места у нас, се набляга върху типично българските продукти, които са предпочитани от чужденците.
„Всеки знае колко хубаво и богато на полезни съставки е българското кисело мляко. А при нас то е съчетано в различни процедури” – хвали се Нина Пехливанова – терапевт в местен спа хотел. „Това е хубава терапия, която изсветлява кожата и я хидратира и тонизира. Интерес има и към нашата терапия „Българска мечта”, която включва масаж с изсушени билки от Родопите – мащерка, лайка, жълт кантарион. Те са много ароматни и напоени с екстракт от розово масло. Ефектът е релаксиращ, тъй като самият им аромат действа много добре върху тонуса.”
Едва ли има спа хотел в България, който да не предлага процедури на основата на прословутата българска маслодайна роза, утвърдила се като царица на родното ноу-хау в областта на спа и балнеологията. Димитър Пенев – масажист в един от спа хотелите в село Чифлик разказва:
„Обикновено доста популярна сред чужденците е българската роза. Прави се пилинг, маска на тяло, има специални ампули с етерично масло от нея. Розата е витаминозна, ароматизира, омекотява кожата. Много търсени са и поморийската ни кал и луга, известни с уникалните си лечебни свойства. Помагат на кожата, на ставите, на опорно-двигателния апарат.”
Напоследък хотелиери в бранша започнаха да наблягат и върху балнеологията и медицинския туризъм. Така, редом до спа центровете, наподобяващи ориенталски палати от 1001 нощ, се ширнаха балнеологични отделения с модерна медицинска апаратура и владеещи чужди езици лекарски екипи. Но и тук работещите в бранша проявяват завидно въображение и находчивост. Защото, заедно с традиционните балнео процедури с минерална вода, луга, кал и пр., се разработват нестандартни лечебни терапии.
Например „специалитетът” на един от най-реномираните спа хотели на град Сандански са програмите с природен торф, който оказвал вълшебно въздействие на опорно-двигателния апарат. В Хисар пък разчитат най-вече на дългогодишния си опит в балнеологията и на невероятното разнообразие от процедури, предлагани от местните лечебници и хотелски комплекси. Нищо чудно, че спа и балнео хотелите ни се радват на добра заетост, а през уикендите е трудно да откриеш свободни места и в най-скъпите от тях.
„Засега правим безуспешни опити да привлечем и гости от ЕС по линия на техните многобройни частни и държавни здравни каси” – обяснява Стефка Костова – управител на спа хотел във Велинград. Според нея и колегите й, родното спа е все още terra incognita за този платежоспособен туристически сегмент, а причината вероятно е в политическата и икономическата нестабилност, както и в слабата задгранична реклама на българския туризъм.
Снимки: Венета Николова
Материалът е изготвен със съдействието на проекта „Комуникационна кампания за насърчаване на вътрешния туризъм в Република България” на МИЕ.
Лятото може да е незабравимо не само с почивка край морето, а и с разходка до дивите плажове на Дунава. Всяко от градчетата по бреговете на голямата река си има своето място, където човек може да разпъне чадър и да стъпи върху фините речните пясъци...
След дългогодишна разруха, един от емблематичните мостове, строени от майстора зидар Кольо Фичето, е готов отново да посреща туристи. Беленският мост е построен над река Янтра през 1865 - 1867 г. по нареждане на валията на Дунавския..
От това лято посетителите на Враца могат да опознаят планинското градче чрез напълно безплатните обиколки с гидове по модел на подобни турове, които се предлагат в големите европейски градове. Идеята е гостът, който за пръв път посещава северозападния..