
Първият сняг, независимо от деня и месеца на своята поява, се счита за лековит. И до днес се случва хората да се търкалят в него. Или поне да измиват лицата си за здраве. Някога вярвали, че така ще се предпазят от главоболие и проблеми с кръста по време на тежкия полски труд през лятото. Добре е, когато снегът се появява и си отива навреме. В противен случай стопанският цикъл се обърква, нарушава се жизненият ритъм на всички живи създания. Следва глад, недоимък и неволи. Особено за бедните.
Последният сняг се нарича „щърков”, защото предвещава идването на пролетта и на прелетните птици. Щърковият сняг вали едър, „на пашкули”, Според народното вярване, тези „пашкули” показват, че щърковете са тръгнали на път към нашите страни. В народната терминология съществуват още няколко вида сняг. Когато вали без вятър, се нарича „тих сняг”. Ако е придружен с вятър – виелица, с вихрушка – фъртуна. Снегът, който се топи веднага, наричат „югов сняг”, защото е с „юговия вятър”.
Със снега са свързани и много народни мъдрости за преходните неща в този свят. За тях и до днес казваме, че са трайни колкото „ланшния (миналогодишния) сняг”.
Професията на готвача става все по-престижна, а хората които се занимават с нея трябва наистина да я обичат, защото часовете труд са много, натоварването и отговорностите – също. Небесен покровител на готвачите е Св. Лаврентий – един от седемте..
С официална церемония в местността Войводенец официално беше открито тринайсетото издание на Националния събор на народното творчество в Копривщица. Съборът се провежда от 1965 г. на всеки пет години в първата пълна седмица на месец август...
Сърцето и ритъмът на българския дух – с тези думи метафорично може да определим Националния събор на българското народно творчество. По традиция от далечната 1965 година, проявата се организира веднъж на всеки пет години в първия уикенд на месец август в..