Уникална книга проследява миналото и настоящето на светите места, които като огърлица обгръщат двумилионната ни столица. Сборникът със 17 статии разкрива ролята и социалната значимост на тези духовни обители, както и любопитни факти и легенди, свързани с тях.

„Свети места в Софийско. Култове, разкази, образи” – така се казва излязлото тези дни издание, дело на екип от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН. В него учените хвърлят светлина върху малко познати манастири, оброчища, параклиси, постници и свещени извори в столицата и околностите ѝ. През Средновековието, когато някогашният Средец се е развивал като духовен център, броят на манастирите в района достигал до 120. Част от тях са оцелели и до днес и продължават да упражняват притегателната си сила. Авторите на сборника са историци, етнолози, изкуствоведи и филолози и разглеждат теми като съвременното почитане на светците, ролята на интернет в популяризиране на поклонническите пътувания в Софийската Света гора, интересни легенди и пр. Така например, научаваме, че в района на Владая има оброчище с кръст, издигнат на място, свързано със старо предание. Според него именно там са отседнали монасите, които пренасяли мощите на Св. Иван Рилски. Но се случили събития, заради които светецът заклел владайци никога да не се спогаждат помежду си и да изкарват прехраната си с тежък физически труд. Откриваме и любопитни подробности за манастира „Седемте престола”, който е със седем параклиса, посветени на седем различни светци или за Алинския манастир от XVI-XVII в. с уникалните му икони, където всяка година на Спасовден се провежда оживен панаир. Какво е отношението на българите към тези духовни обители в околностите на тънещия в смог и хаос двумилионен град? Отговор на този въпрос дава проф. Албена Георгиева – съставител и редактор на книгата:

Проучванията ни показват, че много са се активирали хората, които пътуват и посещават тези места. Разбира се, има и малко мода в това, но в други случаи основна водеща сила е нуждата. Хората, които не могат да намерят лек при традиционната медицина, търсят решение на проблемите си в светите места. Разраства се и поклонническият туризъм. Защото има любопитство към християнските ценности и историята. Една от статиите е посветена на поклонничеството, отразено в интернет чрез пътеписи. В тях блогъри, предимно млади хора, споделят дълбоките си преживявания от досега с тези обители, както и възхищението си от природата около тях.

В наши дни реставрираните манастири, голяма част, от които са действащи, са около 40. Никой обаче не се наема да определи колко точно са оброчищата, аязмата, параклисите и всички свещени места, осеяли околностите на София. В книгата е отделено специално внимание на култа към светците лечители. Такъв е случаят например със Св. св. безсребреници Козма и Дамян, на които е посветен един от параклисите в Обрадовския манастир. Софиянци вярват, че там стават чудеса, благодарение на лечебния му извор. На светите безсребреници е посветен и Църногорския манастир, за чието аязмо се носят легенди. Самата обител, която бе обновена с дарения и европейски фондове, се е превърнала в духовно средище в целия район.

Към каква читателска публика е насочено изданието?

И към научна, и към по-широка общественост – казва проф. Георгиева. Към книгата има и диск със снимки, и клипчета от религиозни празници в Алинския и Кладнишкия манастир. Сборникът съдържа и разкази от първо лице, както и интервюта с поклонници или със самите свещеници.