Наричат Перник „Градът на миньорите”, защото на техния труд градът дължи своето развитие и израстване до значим индустриален център в Югозападна България. Тук се намира единственият в страната и на Балканите музей на минното дело. Идеята за създаването му се ражда през 1986 г., след като пернишки миньори се завръщат у дома с впечатления от посещението си на Музея за добив на каменна солв град Величка, Полша. Решено е музеят да се помещава в най-старата галерия за добив на въглища от далечната 1891 г. През 1966 г. обаче запасите се изчерпали, а мината заедно с остарялото оборудване, останали да напомнят за тежкия труд и историята на въгедобива в България.
Любопитното е, че музеят не се помещава в сграда, а посетителите му поставят предпазни каски на главите си, макар да знаят, че опасност в наши дни там няма. Галериите дават възможност на всеки да проследи историята на въгледобива в автентичната мусреда. Музеят представлява едно подземие с дължина 630 м. В него човек може да добие представа за развитието на въгледобива от времето на ръчния труд, през периода, в който въглищата се извозвали с помощта на коне и каруци, до съвременните механизирани способи на работа.
Уредниците от Музея на минното дело в Перник разпространяват важна информация за туристите. В него се влиза само с екскурзовод след предварителна заявка и при наличието на група между 5 и 20 човека. За по-добър комфорт, те съветват посетителите да носят, освен каска, и връхна дреха, тъй като температурата под земята е постоянно ниска, т.е. малко над 0 oC.
До входа на музея в старата мина е запазено вкаменено дърво на възраст повече от 5 млн. години. За него се твърди, че е най-старото запазено до днес в цяла Европа. Старите миньори, за които всяко слизане под земята криело непредвидени опасности, го нарекли „Дърво на щастието“. Докосвали го за късмет с надеждата да излязат живи и здрави след приключване на работа.
От 2013 г. Музеят на минното дело е включен в 100-те национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Оттогава потокът от туристи не стихва през цялата година.
„Наложи се дори да удължим работното време и в неделни дни” – отбеляза директорът Емилия Велинова. – Чувството, когато посетителят влезе в обекта е по-различно, отколкото в традиционните археологически, исторически и етнографски музеи. Експозицията показва добива на въглища в България. Забоите са изключително интересни, нишите в които са копаели миньорите - също. По време на кукерския фестивал „Сурва” в Перник преди около месец, посетителите ни бяха над 2500 от цяла България. Имаме мултимедийна зала, в която се правят презентации и се показва първият документален филм,посветен на Перник и местните миньори. През 2012 г. беше изработен и поставен тук иконостас на свети Иван Рилски. Това е светецът, възприет за небесен покровител на българите. Легендата разказва как Чудотворецът се явил на миньор в старата мина и му помогнал да излезе и да се спаси в критична ситуация. Случката развълнувала местните жители. Тогава те вземат решение покровител на град Перник и на миньорите да бъде именно свети Иван Рилски. Има сведения, че този много почитан от нас, българите, светец е минавал през тези земи и нещо повече, живял е в пещерите край хълма над Перник Кракра.”
Снимки: Музей на минното дело
Върху самотен рид, надвесил сянката си над река Асеница, се извисявала труднопристъпна крепост. Там, на високото, при страховитите скали, пристан намирали траки, римляни, византийци, западноевопейци, българи, османци. Една Бъдни..
Край един от девненските карстови извори в римската провинция Долна Мизия (Moesia inferior) спрял император Траян (Marcus Ulpius Trajanus, 98 –117 г.) с войската си. Сестра му Марция изпратила слугинята да донесе вода, но за зла участ тя изтървала..
През 2000 г. археологът д-р Георги Китов и екипът му откриват в могилата Рошава чука, край хасковското село Александрово, тракийска гробница от IV в. пр.Хр. С високата си художествена стойност, стенописите и архитектурата й я отличават от всички..