Страстната седмица и Разпети петък

публикувано на 06.04.15 в 09:30]

БНР Новини

Иисус Христос на Голгота, стенопис от 1546 г. от Теофан Критски в манастира Ставроникита

Снимка: pravoslavieto.com

Последната седмица от Великия пост или т. нар. Страстна седмица проследява най-тежките дни от живота на Спасителя, непосредствено преди Разпятието. Наситени с болка и страдание, те напомнят на вярващите за великата саможертва на Христос в името на любовта към хората. През тези дни православните свещеници призовават вярващите да отворят очи към духовното и непреходното и да изчистят съзнанието си от материални мисли:

Страстната седмица е най-подходящото време да преосмислим живота си – отбелязва отец Васил Василев от храма „Св. Три Светители” в гр. Шумен. – Да съобразим всичко онова, което сме в момента с това, което сме били и можем да бъдем. Условието е да участваме активно в богослуженията, защото те ни помагат да вникнем в същността на тези дни. Когато човек преосмисли собствения си живот, тогава може да тръгне към по-доброто в себе си и да го открие, за да усети Възкресението, което е най-важният момент за християнина. Усещайки страданията на Спасителя, да станем чувствителни към страданията на ближния. Само така можем да се подготвим за празника – когато сърцето и душата ни се отворят за нов живот чрез състраданието. А то е нещо много важно. Когато човек изпитва състрадание, означава, че може да усети страдането на другите, което е частица от страданията на Христос. Когато станем съпричастни със саможертвата Му, тогава успяваме, макар и малко, да променим самите себе си. Ако не успеем да постигнем това, тогава празникът ще бъде един от всички останали празници, защото не сме усетили същността му.

Кулминацията на Страстната седмица е Разпети петък, белязан с нечовешките страдания на Христос по пътя към Голгота и разпъването му на кръста. Стотици хиляди миряни се отправят към църквата. Някои от тях отиват само, за да се промушат под плащаницата за здраве, други, за да се поклонят и смирят:

Истинският смисъл е в това съучастие. По този начин показваме, че ако сме били свидетели на тези събития, нашето място щеше да бъде до Божията майка и до апостолите. Точно това минаване под плащаницата, която символизира гроба Господен показва, че ние заедно с Господ участваме в тези страдания. И ако има такива християни, които да преминават под масата дали за здраве или по друга причина, то е заради тези 45 години атеизъм и последвалите 25 години криворазбрана демокрация. Църквата не се натрапва, тя стои, вратите са отворени. Всеки, който посещава храма, може да попита свещеника за смисъла на тези неща. Иначе ще минем покрай празника и няма да видим възкръсналия Христос. Ще ядем от козунаците, ще се борим с яйца, без да разбираме тяхната символика. Точно в това се изразява човешкото, другото е животинската ни природа, свързана с тялото. Когато задоволяваме само тялото, а пренебрегваме душата, духовната ни същност закърнява, а Божият образ потъмнява. Ние трябва да храним душата си и тя да бъде водеща. Тогава и тялото ни ще бъде доволно и ще се радва еднакво както на голямото, така и на малкото, което му се дава, защото то ще служи на душата. Това е правилната йерархия, която трябва да следваме.

През този ден вярващите не се хранят и дори не пият вода, за да изразят своята съпричастност към тези събития:

Според канона, на Разпети петък не се яде нищо. Именно тогава забравяме за храната, за да обърнем внимание на душата. Единствено за престарели и болни се разрешава хляб и вода. Всичко това трябва да става с благословията на свещеника, който преценява дали вярващият е в състояние да пристъпи към този строг пост. Разпети петък е най-тежкият ден, в който изпитваме най-голямата мъка, тогава дори не се отслужва Света литургия. Затова този ден не е работен, защото е най-важният, свързан с подготовката за Възкресението, когато всички вярващи са в храма. Смисълът на четирите почивни дни е да се отдадем на Светлия празник и да го почувстваме заедно на богослуженията. Светли празници и на вас и на екипа на Радио България, изпълнявайте тази богоугодна мисия. Нека всички наши сънародници извън отечеството ни да знаят, че тук в страната ни има хора, които със Светата ни църква не ги забравят и се молят постоянно за тях и техния успех. Нека знаят, че България ги очаква.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Страстната седмица и Разпети петък

Още от категорията

144 години Висшето военноморско училище във Варна създава компетентни кадри

Църковен календар - 11 януари 2025 г.

В Македонския институт дискутираха Кървавата Коледа във Вардарско през 1945 г.

Църковен календар - 22 януари 2025 г.

Църковен календар - 23 януари 2025 г.

Българско Национално Радио