Знаете ли къде се намира една от най-колоритните ни етнографски области? Отговорът е – в Северна България, там където Дунавската равнина е разгърнала плодородните си земи чак до бреговете на Черно море. Сред безбрежните житни и слънчогледови полета са разпръснати няколко села, а в центъра им се кипри Разград. Именно това е „столицата“ на капанци – една малка етнографска група, чиито представители обичат да се хвалят, че са най-старите българи, с най-старинния говор, с най-автентичния фолклор, най-хубавото кисело мляко, най-вкусната баница и т.н., и т.н.
Някога на това плоско като тепсия място се ширели непристъпни гори, населявани с диви зверове и разбойници, които нападали търговските кервани и случайно минаващите пътници. Затова именували областта Делиорман (в превод от турски – Луда гора), а след Освобождението от османска власт я нарекли Лудогорие. До средата на 20-ти век районът бил все така гъсто залесен, а селата били изолирани от останалия свят. Впоследствие обаче настъпила масова сеч, която изцяло променила лицето на този край. Днес на мястото на някогашните сенчести гори към хоризонта се простират селскостопански земи, а между тях се нижат около 15-на населени места, чието население с гордост демонстрира странните си традиции. Като се почне от непонятния за останалите българи капански говор и пъстрия местен фолклор и се стигне до специфичните ритуали, свързани с капанската сватба, обичаите по Тодоровден и Лазаровден и пр.
Любопитни щрихи от местната култура научаваме в Етнографския музей на Разград, където се правят възстановки на интересни обичаи. Тук са представени и автентични капански носии, характерни с изящните шевици в червено и черно, които изобразяват растения, птици и хора. В двора на музея пък са разположени старите казани за варене на ракия, а облечени по капански дядовци ви приканват да отпиете глътка от лютата течност. Местните определено се гордеят със своя произход и обичаи. Община Разград пък има амбициозна програма за превръщането им в туристическа атракция.
В района на Разград живее най-старата етнографска група на България – категорична е Таня Тодорова от община Разград. – Според някои изследователи, капанци са наследници на аспаруховите българи, т.е., са преките потомци на основателите на българската държава. И благодарение на това, че до сравнително скоро са живеели в едно затворено общество, са успели да съхранят своите традиции.
Попаднете ли в етнографския комплекс по време на празник, непременно ще ви почерпят с типичната баница гюзлеми, която в някои домове се пече на сач, а другаде се пържи. Освен това, домакините ще ви нагостят с домашно кисело мляко. Само при нас се прави такава хубава баница, а пък нашето кисело мляко няма равно на себе си! – отсича Таня Тодорова. В миналото капанци избирали снахите си по умението да заквасват киселото мляко. Днес на здравословния продукт хората са посветили цял панаир, който тази година ще се проведе между 22 и 24 юли.
Прословутото капанско кисело мляко се приготвя по древна рецепта, наследена от прадедите ни – хвали се Таня Тодорова. – Уникално е на вкус и аромат и е толкова гъсто, че когато се обърне гювечето с мляко, то не пада. Панаирът се превръща в голям празник, който привлича много туристи. Правим различни възстановки, а също така и базар на български традиционни занаяти, като тъкачество, грънчарство, изработване на накити, кожухарство и т.н. По време на панаира се представят и нашите местни капански фолклорни състави.
Богат и разнообразен е културният календар на община Разград. Явно местната администрация залага сериозно на фестивалния туризъм, за да привлече повече гости и да усвоява средства по различни еврофондове. На Еньовден (24 юни) в двора на етнографския музей ще има демонстрации на капански магически практики, каквото и да означава това. С нетърпение се очаква и ежегодния фестивал на културното наследство под наслов „Белите нощи на Разград“, който ще се проведе през юли месец. Програмата му предвижда поредица от събития, чиято кулминация ще настъпи към края на фестивала, когато сред останките на римското селище Абритус гостите ще се насладят на зрелищни възстановки на тракийски и римски обичаи и легенди.
Снимки: turizamiotdih.comОт печат излезе книга, която изследва неизвестни досега археологически обекти на Созополския залив. В своя нов труд "Between Sozopol and Talasakra: Unknown archaeology of the Sozopol Bay and its western hinterland" ( " Между Созопол и Таласакра:..
Новата екопътека над село Невша в община Ветрино (Варненска област) вече е факт – 10‑километровият маршрут, водещ до впечатляващите скални феномени Голямо и Малко було, беше официално открита в първите дни на месец май от местната администрация,..
Родопската община Ардино обяви, че е започнала подготовката на кандидатурата си за участие в петото издание на инициативата на Световната организация по туризъм към ООН " Най-добрите туристически селища" . Идеята на международната програма е не..
Новата екопътека над село Невша в община Ветрино (Варненска област) вече е факт – 10‑километровият маршрут, водещ до впечатляващите скални феномени..
От печат излезе книга, която изследва неизвестни досега археологически обекти на Созополския залив. В своя нов труд "Between Sozopol and Talasakra:..