Видимо тя не се отличава с нищо особено от посестримите си, които пасат по планини и ливади из цяла България, макар че си има и своите скрити преимущества. За жалост обаче е застрашена от изчезване. Представяме ви средностаропланинската овца. В миналото породата била широко разпространена в централната част на Балкана, там където сега се намира „Българка“ – един от най-младите ни природни паркове. Оказва се, че този изчезващ вид е изключително ценен за равновесието в природата. Затова  група природозащитници са се заели сериозно с възстановяването му.

Тя е по-дребна на ръст, но затова пък е учудващо подвижна, което й позволява да се справя перфектно със стръмния каменист терен на Стара планина. Освен това маслеността на млякото й е доста по-висока от средната за овцете у нас. Да не говорим за вълната, която при някои по-надарени екземпляри, достига до 20-22 см. и повече. Но най-важното – средностаропланинската овца е със силно развит инстинкт за самосъхранение, а по отношение на устойчивостта й към простудни заболявания е без конкуренция в сравнение с останалите рунтави представителки на нейния вид. Проблемът е, че покрай западането на животновъдството у нас тази разпространена в миналото порода изчезна от ливадите на Балкана. Сега природозащитниците от управата на парка „Българка“, заедно с колегите им от WWF – България, работят по проект за връщането й по местните пасища. Но защо реинтродуцирането на този вид именно в тази част на планината е толкова наложително? Защото там пасищата и ливадите в момента обрастват в храсти, постепенно иглолистните гори ги превземат – обяснява Райна Попова от WWF – България и добавя:

А тези пасища се явяват дом на емблематични животински видове, като например лалугера, който има нужда от тези местообитания, за да съществува. И когато овчиците си се разхождат по пасищата и ливадите и си хрупат спокойно тревица, те изпасват храсталаците и всичко, което ги завзема. По този начин животните не позволяват въпросните територии да изчезнат като местообитания.

В момента десетина агънца от уникалната порода блеят по ливадите край старопланинското село Глутниците. Но спокойно, глутници в околностите няма – успокояват ни природозащитниците. Хищниците, които някога нападали добитъка в селцето, отдавна са изчезнали. А иначе въпросните млади екземпляри били закупени през мой. Снабдени са с протокол от ветеринар, който доказва расовия им произход, както и със специален маркер на ушите.

Агънцата са раждани през януари, а през май, когато бяха отбити и можеха да бъдат извеждани на паша, ги предоставихме на един фермер в района на природен парк „Българка“ в село Глутниците – казва Райна Попова. – Ние си партнираме с местна неправителствена организация, която сключи договор с въпросния фермер. Закупените агънца му бяха предоставени безвъзмездно срещу гаранцията, че ще съхрани чистотата на породата им и няма да допусне представителите й да бъдат кръстосвани с други породи. Ако всичко върви както трябва, се надяваме в един момент да затворим цикъла, така че да можем с произведеното мляко и вълна от овцете да достигнем до крайния потребител.

В момента природозащитниците организират благотворителна кампания за набиране на средства. Парите ще бъдат отделени за закупуване на поредната партида агънца от породата средностаропланинска овца, които ще се присъединят към стадото в с. Глутниците. От WWF – България се надяват догодина представителите на първото реинтродуцирано поколение в природния парк да са вече достатъчно пораснали, за да се сдобият с пухкаво потомство. Разчитаме естествените процеси да допринесат за разрастването на стадото, а оттам и за възстановяването на пасищата в района – каза в заключение Райна Попова.

Снимки: WWF – България