Националният събор на българското народно творчество в Копривщица се провежда на всеки пет години. Предстои единадесетото му издание, а датите са 7-и, 8-и и 9-и август. Тази година то е особено тържествено – навършват се 50 години от създаването на събора, утвърдил се като най-големия български форум за автентичен фолклор. Още от самото начало участват само непрофесионални певци, свирачи, танцьори, разказвачи… Такъв е и замисълът на инициаторите, сред които са фолклористката Райна Кацарова-Кукудова, композиторът Петко Стайнов и др. Изборът на мястото също не е случаен. Градът-музей пази жив спомена за важни исторически събития от Възраждането, съхранени са красивите къщи от тази епоха, както и църкви, училища… Там са родени и десетки бележити българи – поети, писатели, революционери. Копривщица се намира на 110 км източно от столицата. Основните естради за събора се строят в местността „Войводенец”, разположена съвсем близо до града. Българското национално радио по традиция подкрепя събитието. Във фонотеката на нашата медия се пазят записи още от първия събор през 1965 г.
Сутринта на Коледа вече навсякъде се е разнесла най-радостната вест на Земята – че се е родил Божият син, затова денят е особен и трябва да се отпразнува със специално внимание и много празнични обреди. След тихата и свята нощ, когато българите се..
Бъдни вечер, наричана някога и Бъдник, Малка Коледа или Неядка, била възприемана като част от тъмен, страшен период, зареден с мощен потенциал за влияние върху цялата следваща година. Затова нощта срещу Коледа е свързвана с предсказания, молитви и..
В наши дни, както и в миналото, от ранната утрин на Бъдни вечер цари суетня в домакинствата покрай подготовката за най-важната вечеря в годината. Вечерята в очакване на Рождество е постна, но също така трябва да е богата и изобилна,а ястията – да са..