Бъдни вечер, наричана някога и Бъдник, Малка Коледа или Неядка, била възприемана като част от тъмен, страшен период, зареден с мощен потенциал за влияние върху цялата следваща година. Затова нощта срещу Коледа е свързвана с предсказания, молитви и топли благопожелания в очакване на новото начало.
В наши дни празничната подготовка се свежда предимно до трескавото обикаляне на магазини, избиране на подаръци, резервации на хотели и ресторанти и пр. Предците ни обаче следвали строго определени ритуали, натоварени с дълбока символика в опит да измолят благословия от висшите сили за добруването на семейството и обичаните. Някога е имало строго определени женски и мъжки задължения при приготовленията за Святата нощ, научаваме от етнолога д-р Анелия Овнарска.
Жените приготвяли обредната храна и трапезата, месели трите вида обредни хлябове и пр. Мъжката работа пък била свързана с осигуряване на бъдника – специално подбрано дърво, което се отсича от най-младия мъж в семейството по обреден начин, без да пада на земята, внася се в дома, миросва се и с него се пали празничното огнище.
"Другата мъжка работа е около животните, подготовката на двора. Има интересни обредни моменти от миналото, които днес рядко или въобще не се срещат, като "Заплашване на плодните дръвчета" , т.е. ако не раждат, ще бъдат отсечени и пр. Децата също помагат в подготовката на празника. Има и един доста интересен момент – момченцата, вече тийнейджъри от наша гледна точка, ловят врабчета, и след това бабите им ги опичат или сваряват на следващия ден, когато приключва строгият пост", разказва д-р Овнарска.
Хората канели Господ или Богородица да слезе от небето и да дойде да вечеря с живите на празничната трапеза. Стопаните на дома оставяли празно място на трапезата за починалите близки, за душите отвъд, за Господ Бог или Богородица.
"В някои краища на България, като в Шопско около Радомир например, когато се прикадява вечерята, се излиза навън и възрастните хора се провикват: "Слези, Джермане, да вечеряш!" Джерман е олицетворение на висша сила – същата, която през лятото отговаря за градушките. Цялата обредност около трапезата и подготовката за този семеен празник е свързана с бъдещото плодородие, с бъдещия добър живот и омилостивяване на свръхестественото, което да помогне в тази посока", пояснява етнологът.
Навремето не е имало коледни елхи и за разлика от днес, семейството не си е разменяло купища подаръци в Святата нощ. Но пък всеки получавал чисто нови плетени чорапки и точно преди да седне на празничната трапеза, трябвало да измие краката си, за да ги обуе. Като дар може да се смята и парата в питката. От късметлията обаче се очаквало с нея да купи нещо за семейството, например сол. А ако паричката се паднела на външен човек, стопанинът тутакси я откупвал, че да остане този дар в семейството.
Но какво е останало от тази сложна обредност и как се е променил духът на Бъдни вечер? Според д-р Овнарска първите промени настъпват след Освобождението със зараждането на индустриалното общество. Но не само:
"Сериозен отпечатък слага социалистическият режим, който забранява тази ориентирана към религията празничност. Тогава, понеже става дума за дълъг период от време, цяло едно поколение се променя, започват да отпадат точно тези, свързани с религията и вярата моменти от празничността. Спомням си как 24 декември беше работен ден, мама ходеше на работа и бързаше да се прибере, за да направи питка и да си отпразнуваме Бъдни вечер, макар и в условия на атеистична власт. За щастие днес има сериозно желание да възстановим смисъла на този празник. Но животът ни днес е различен, няма я онази аграрна култура от миналото, затова празникът трябва да се осмисля чрез семейните ценности – да се съхрани уважението към рода, към по-възрастните, към семейството, и доколкото може – да се търси знание за това, което е било преди"– каза в заключение д-р Анелия Овнарска.
Вижте също:
Снимки: д-р Анелия Овнарска, архив
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите решения? Отговор на въпроса търси новата експозиция „Готови ли сте за… разкази по Коледа“, с..
Игнажден е! На 20 декември почитаме паметта на св. Игнатий Богоносец. Според поверията от този ден започват родилните мъки на Божията майка и в народните песни се пее: "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа". В календара на българите..
Осем автентични български традиции и предавани през поколения умения от различни краища на страната бяха вписани в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство и така станаха част от "Живите човешки съкровища" на..