Повечето българи свързват Троян и околните населени места с възможностите за отдих и туризъм в местните курортни селища. Тази част на Стара планина обаче е известна и като индустриален център от недалечното минало. Преди демократичните промени тук бяха съсредоточени най-големите дървопреработвателни и фармацевтични предприятия в страната, които осигуряваха сериозен поминък на местното население. В наши дни обаче кризата и демографският срив си казват думата. Въпреки това, община Троян успява успешно да „изплува над повърхността”, разчитайки най-вече на туризма и прословутата предприемчивост на местните хора.
Троянската сливова ракия е една от емблемите на града. Другата е Балканът с великолепната природа, минерални извори и пътеки, които се вият нагоре към билата, отвеждайки до недокоснати от човешка ръка кътчета. Троян е популярен още със своите занаяти и най-вече с уникалната си керамичната школа, която е с богати традиции. Старопланинският град посреща около 120 хиляди туристи годишно, като повечето от тях са българи. Десетки семейни хотели и къщи за гости с открити, закрити басейни и спа центрове, ресторанти и механи, спортни бази и пр. развиват успешен бизнес, превръщайки района в рай за любителите на планинския отдих.
За нас туризмът е важна част от поминъка на града – каза кметицата на общината Донка Михайлова. – Затова се стремим да рекламираме Троян по всякакъв начин, защото за жалост нашият край е все още непознат на туристическата карта на Европа. Полагаме усилия за организиране на различни празници и фестивали. Най-популярен е Празникът на сливата, който отскоро е част от един проект на ЕК под наслов „Европа за фестивалите, фестивалите за Европа”. Стремим се почти всяка събота и неделя да насищаме със събития общината, за да могат гостите, освен добра храна, хотели, минерални води и планина, да се докоснат и до културата на троянеца.
Но Троян не е само красива природа, туризъм, празници и забавления. Делникът на планинската община е съпътстван и с проблеми. Бедност, безработица, ниска раждаемост, липса на перспектива за младите хора… Мнозина от тях търсят късмета си другаде, а от това страда и местната икономика. Но има и светлинка в тунела. Гордеем се, че през последните 3-4 години успяхме да сведем безработицата до 6,5 %, като в същия период младежката безработица намаля от 17 на 11% – хвали се Донка Михайлова. Но от друга страна признава, че в града, наброяващ не повече от 22 хиляди жители, трудно се задържат образовани и висококвалифицирани млади хора, които търсят по-добра реализация и нормални доходи.
Днес заетостта в Троян е базирана от една страна на занаятите, а от друга на връзката с планината – обяснява кметицата. – Имаме 320 мебелни фирми, които са разпръснати из цялата община, като някои от тях са с по 200-300 работници. Заетостта в района се осигурява и от два от водещите у нас фармацевтични завода. Текстилното производство също е добре представено тук, като най-голямото ни текстилно предприятие осигурява 1200 работни места. Имаме още предприятия по машиностроене и електродвигатели. Освен това, постоянно във времето около 10-ина фирми в района са в процес на създаване и това ни дава увереност в бъдещето.
Една от амбициите на местната власт е да подобри условията за живот на хората. За целта обаче се разчита най-вече на европейските фондове. През последния програмен период общината, с общо 21 населени места, е усвоила 72 милиона лв. Част от средствата са отишли за ремонти на 4 училища, 5 детски градини, за обновяване на медицинското оборудване в общинската болница, за изграждане на културно-информационен център, на туристически инфоцентър в Троян и пр. Голямо предизвикателство е било приключването на т.нар. „воден цикъл” на Троян. „За малко повече от 12 месеца изградихме 30 км канализационна и водопроводна мрежа в този тесен град, където е трудно да се организира движението” – признава кметицата и добавя, че спрямо съседните общини троянчани са с най-висок дял усвоени евросредства, или 1730 лв. на глава на население.
Снимки: Венета Николова
От това лято посетителите на Враца могат да опознаят планинското градче чрез напълно безплатните обиколки с гидове по модел на подобни турове, които се предлагат в големите европейски градове. Идеята е гостът, който за пръв път посещава северозападния..
С 30-40 % се е увеличило предлагането на ваканционни имоти в България през последните три години. Към момента техният брой надвишава 20 хиляди. Все повече клиенти предпочитат да си наемат апартамент или дори цяла къща през ваканцията си в България..
Скрити от погледа на масовия турист, дунавските села са магнит за ценителите на природата в търсене на уединение и автентични преживявания. Тези пътешественици избират малки крайбрежни села като Сребърна, Гиген, Ветрен, Ново село и други, където..