Повечето българи свързват Троян и околните населени места с възможностите за отдих и туризъм в местните курортни селища. Тази част на Стара планина обаче е известна и като индустриален център от недалечното минало. Преди демократичните промени тук бяха съсредоточени най-големите дървопреработвателни и фармацевтични предприятия в страната, които осигуряваха сериозен поминък на местното население. В наши дни обаче кризата и демографският срив си казват думата. Въпреки това, община Троян успява успешно да „изплува над повърхността”, разчитайки най-вече на туризма и прословутата предприемчивост на местните хора.
Троянската сливова ракия е една от емблемите на града. Другата е Балканът с великолепната природа, минерални извори и пътеки, които се вият нагоре към билата, отвеждайки до недокоснати от човешка ръка кътчета. Троян е популярен още със своите занаяти и най-вече с уникалната си керамичната школа, която е с богати традиции. Старопланинският град посреща около 120 хиляди туристи годишно, като повечето от тях са българи. Десетки семейни хотели и къщи за гости с открити, закрити басейни и спа центрове, ресторанти и механи, спортни бази и пр. развиват успешен бизнес, превръщайки района в рай за любителите на планинския отдих.
За нас туризмът е важна част от поминъка на града – каза кметицата на общината Донка Михайлова. – Затова се стремим да рекламираме Троян по всякакъв начин, защото за жалост нашият край е все още непознат на туристическата карта на Европа. Полагаме усилия за организиране на различни празници и фестивали. Най-популярен е Празникът на сливата, който отскоро е част от един проект на ЕК под наслов „Европа за фестивалите, фестивалите за Европа”. Стремим се почти всяка събота и неделя да насищаме със събития общината, за да могат гостите, освен добра храна, хотели, минерални води и планина, да се докоснат и до културата на троянеца.
Но Троян не е само красива природа, туризъм, празници и забавления. Делникът на планинската община е съпътстван и с проблеми. Бедност, безработица, ниска раждаемост, липса на перспектива за младите хора… Мнозина от тях търсят късмета си другаде, а от това страда и местната икономика. Но има и светлинка в тунела. Гордеем се, че през последните 3-4 години успяхме да сведем безработицата до 6,5 %, като в същия период младежката безработица намаля от 17 на 11% – хвали се Донка Михайлова. Но от друга страна признава, че в града, наброяващ не повече от 22 хиляди жители, трудно се задържат образовани и висококвалифицирани млади хора, които търсят по-добра реализация и нормални доходи.
Днес заетостта в Троян е базирана от една страна на занаятите, а от друга на връзката с планината – обяснява кметицата. – Имаме 320 мебелни фирми, които са разпръснати из цялата община, като някои от тях са с по 200-300 работници. Заетостта в района се осигурява и от два от водещите у нас фармацевтични завода. Текстилното производство също е добре представено тук, като най-голямото ни текстилно предприятие осигурява 1200 работни места. Имаме още предприятия по машиностроене и електродвигатели. Освен това, постоянно във времето около 10-ина фирми в района са в процес на създаване и това ни дава увереност в бъдещето.
Една от амбициите на местната власт е да подобри условията за живот на хората. За целта обаче се разчита най-вече на европейските фондове. През последния програмен период общината, с общо 21 населени места, е усвоила 72 милиона лв. Част от средствата са отишли за ремонти на 4 училища, 5 детски градини, за обновяване на медицинското оборудване в общинската болница, за изграждане на културно-информационен център, на туристически инфоцентър в Троян и пр. Голямо предизвикателство е било приключването на т.нар. „воден цикъл” на Троян. „За малко повече от 12 месеца изградихме 30 км канализационна и водопроводна мрежа в този тесен град, където е трудно да се организира движението” – признава кметицата и добавя, че спрямо съседните общини троянчани са с най-висок дял усвоени евросредства, или 1730 лв. на глава на население.
Снимки: Венета Николова
За нас, българите, Батак е град-светиня! И до днес в него отеква ехото от трагичните събития, свързани с Априлското въстание през 1876 г. , когато по-голямата част от невинните жители на родопското градче са посечени от османския поробител –..
През това лято гостите на община Чепеларе ще могат да разнообразят ваканцията си сред красивата природа на Родопите с още един планински маршрут. Става дума за новата туристическа пътека "Пещерната лаборатория, Старата граница, пещера Топчето, пилон..
Селският туризъм върви ръка за ръка с опознаване на кулинарията на дадено място. А районът на Кюстендил е златна мина в това отношение. Затова гастро туровете в тази част на България набират все по-широка популярност. Туристите посещават малки ферми..