На юг от Ивайловград попадаме на едно от най-странните места в България – добре дошли в Мандрица! Основано през 17-ти век от албански преселници, родопското селце е съхранило не само езика, но и специфичните високи сгради с просторни салони, каквито няма да срещнете никъде другаде у нас. Повечето от тях са изоставени и се рушат, но между пукнатините и буренясалите стени историята продължава да нашепва спомени от едно славно минало, когато единственото албанско село в България е наброявало над 3000 жители, имало е две училища, линейка, болница, родилен дом, фабрика за газирани напитки и пр.. В златните си години Мандрица било водещ център на пашкулопроизводството. А в салоните на къщите се отглеждали цели армии от копринени буби. Днес селото наброява едва 20-ина възрастни жители, които още говорят на албански. Сред тях е 93- годишната Султана:
Майсторите от Мандрица използвали различна глина. За мазилките я добивали от наносите на съседната Бяла река и я наричали "бяла мазилка". А за изготвяне на тухлите извличали глинатана терен, като я смесвали с камъни, за да стане по-здрава. Подът пък се замазвал от кал и кравешка тор – най-добрата изолация срещу студ и жега, научаваме от Антон. Той е приложил строителните техники на предците си при възстановяването на своята еко къща.А гостите отсядат при него не за комерсиални забавления, а за културен диалог с миналото:
"Със сдружение "Мещра" – те са архитекти, правим курсове за работа с глина. Имаме практически занимания и теория. Те си водят теоретичните курсове, но за работата с глината помагаме ние. Курсовете се провеждат тук, хората ги настаняваме в тази къща, за да почувстват атмосферата и се преподават уроци как да се работи с глина, как да се правят тухли, мазилки, шпакловки и т.н." – казва Антон Христов.
Днес мълчаливите фасади на Мандрица пазят ехото на онези години, когато копринените буби царували из просторните салони, а хората се свивали по ъглите на горните етажи. И макар че голяма част от тези внушителни сгради бавно се предават на времето, в стените им още живее надеждата, че миналото може да вдъхнови бъдещето.
Вижте още:
Снимки и видео: Венета Николова
Ако си мислите, че Североизточна България е само плодородни житници и равнини, е време да зареете поглед към лозовите насаждения, които се простират на хиляди декари в района. Тук виното е част от ежедневието и културата на хората. Данните са..
" Хераклея Синтика е природно и научно наследство от световна величина!" – подчертава Катя Стоянова, директор на Историческия музей в Петрич и ръководител на проекта "Реставрация, консервация, опазване, популяризиране и развитие на архитектурните..
В акваторията на остров Св. Анастасия се разгръща фееричен спектакъл: на 18 метра под повърхността на Черно море се извисява православен параклис , а срещу него е паркирала съветска "Чайка" с хромирани решетки. В непосредствена близост пък..