След деветгодишно прекъсване съборът в Рожен събра над 8000 хиляди изпълнители, 315 певчески групи и 25 фолклорни ансамбъла – зад тази суха статистика стоят приготовленията, пътешествията и вълненията на всички участници. И възторзите на около 350 000 зрители. В по-голямата си част те бяха българи, независимо, че по поляните се чуваше гръцка, румънска, английска, френска и руска реч. И за публика, и за участници трите фестивални дни се превърнаха в „приключението Рожен“ – заради палещото юлско слънце, задръстванията по пътя, огромните тълпи пред щандовете за храна и напитки.

Събитието е извървяло дълъг път от традиционния родов събор, посветен на старинните култови места до днешния „Събор на народното творчество и животновъдство“. През трите дни на събора бяха показани съвременни машини и технологии в производството на селскостопанска продукция. А музиката, която звучеше, беше от всички точки на страната ни. На документалните записи от събора ще отделим специално място след около седмица. Музиката, която сме подбрали тук, е родена в Родопа планина, а изпълнителите бяха част от откриването и от прекрасната родопска вечер.

Веселина Бабаджанкова, дългогодишен участник в събора, а днес водещ на официалните програми, казва, че първото, което прави сутрин на Рожен, е да спре и да послуша щурците.

Тук съм при корена си

Останах изумен, чух музика в пентатоничен лад, която напомняше унгарската и беше толкова близко до сърцето ми. След това посетих Родопите поне 20 пъти, ходех по малките села и търсех възрастни жени, записвах песни. Научих се да свиря на каба гайда. Вече имам много приятели в България, много харесвам страната ви. Имам своя теория за общия произход на унгарската, родопската и чувашката музикална традиция. Вярвам, че корените им са общи“

В палатковия лагер на Рожен се бяха заселили многобройни весели компании. Четиримата приятели, които ви представяме, са от различни градове на България. Светослав е от София, завършил е НАТФИЗ, занимава се с видеообработка.

Разбрах от Фейсбук за фестивала и реших, че непременно трябва да дойда. Тук представят музика и танци от всички фолклорни области, при това безплатно и достъпно за всички. Хвана ме малко срам, че не знам нито едно хоро. С помощта на приятел научих Правото, но като се върна в София ще потърся някой клуб за народни танци.

Пламена е студентка от Пловдив: Мисля, че ние младите нямаме допир до истинската си култура, която ни свързва със старите поколения българи. Да дойда тук за мен означава да се потопя в автентичните традиции. Заредих се с енергия, защото тук има много хора, които ценят същото. Пускаме радиото, слушаме най-новите български и чуждестранни песни, но рядко някой ще пусне автентичен фолклор. А той носи неповторим заряд, истинско удовлетворение и радост.

Алейдин Алиев е от Севлиево, работи като клубен танцьор в Пловдив.

Дойдох, за да се докосна до българското. Това е, което ни кара да се вълнуваме и да сме щастливи. Мисля, че фолклорът трябва да се запази в оригиналния си вид, за да остане непокътнат и истински. Неслучайно по света най-много се търси автентичен фолклор.

Корабният механик Иван идва от Бургас. Именно той е събрал приятелите си тук: Бях в Лондон, там прочетох, че съборът се възстановява и организирах приятелите си. Аз съм изключителен почитател на българския фолклор, а танците ни са най-великото нещо за мен.

Съборът-надпяване в Рожен има състезателен характер. На участниците бяха предоставени четири сцени, а в журито бяха известни творци в областта на традиционното изкуство. Наред с отличията, връчени от организаторите, имаше още две, присъдени от Даниел Пишо – основател на сдружение „Солидарност Франция – България“. Наградите получиха най-възрастният и най-младият гайдар на събора – 86-годишният Илия Кадиев от ансамбъл „Стоте каба-гайди“ и 5-годишният Костадин Маргаритов.

Предаването на традицията от едно поколение на друго е нещо много важно – убеден е г-н Пишо. – Тази връзка трябва да се пази и укрепва. От друга страна, каба гайдите са символ на Родопите и сами по себе си са едно от съкровищата на страната. Фолклорните традиции са истинско богатство и също трябва да се съхраняват и развиват. Важно е те да бъдат споделени и с другите народи по света, защото носят основни човешки ценности.

Снимки: Албена Безовска, БГНЕС, БТА