В прочутото Галатанско училище в Котел, построено през 1869 година, днес е разположена експозицията “Старокотленски килими и тъкани”. За изкуството на тукашните майсторки-тъкачки ни разказва уредничката на музея Вера Таскова:
Котел е най-старият център на килимарството в България. Експозицията показва цялостното развитие на тъкачеството: от обикновената черга през класическия, с голяма слава котленски килим, до неговите съвременни образци. Тук са представени например изделия на средна възраст 150-200 години. В тях са застъпени най-старите, популярни и богати модели: “огърлиците”, “динени кори”, “фучилата”, “таблите”, “къдряви звезди” и много други. На вертикален стан се демонстрира уникалната техника на тъкане.
Изложени са и великолепни тъкани и икони на самобитните майсторки Стоянка Милева и Петранка Чехларова. Те бележат наистина връхна точка в съвременното развитие на килимарското изкуство. Сбирката е единствена в страната по рода си и привлича многобройни посетители. Високата художествена стойност и уникалност на класическите котленски килими, виртуозното изпълнение на паната извеждат майсторството на тукашните тъкачки до образци, разпръскващи нетленна хубост.
Как цветовете, втъкани в тези килими, са издържали изпитанията на времето?
Всъщност, само в най-стария ни килим, който е на близо 250 години, имаме изцяло естествени бои – казва Вера Таскова и продължава: – Тези цветове са малко по-матови, малко по-бледи, но въпреки това са изключително трайни. Най-новият от старите ни килими е само на 110 години, но в него всички бои са искрящи и изцяло химически. В огромната част в килимите в тази зала в един и същи килим имаме както естествени, така и химически разцветки, тъй като те са от този преходен период, когато тъкачката все още е работела с правени от нея бои, но на пазара постепенно започват да се появяват и първите купешки бои. Що се отнася до естествените бои, зеленото се получава от пресен лук, кафявото от черупки на орехи, по интересен начин са получавали черния цвят-направо от саждите на комина, синьото от метличина...
Каква е основната разлика между котленските и чипровските килими?
Този въпрос се задава от всички български посетители. Затова ние сме изложили един чипровски килим. Той е тъкан в Котел, но е тук, за да покаже разликата между двата типа килими. Има редица разлики, които в течение на времето се поразмиват – в орнаментите и в колорита, но основно е различието в техниката на тъкане. По начина, по който се тъче в Котел, не се тъче никъде другаде в България и по света. Разликата от чипровския килим се състои в тованишките в основата вместо да са плътно една до друга, да са разделени по двойки, в Котел се тъче предимно на чифт. Така че, човек, който малко разбира от тъкане, няма да сбърка котленския с чипровския килим. Котленският е малко по-дебел, но в същото време с повече ажури, с повече дупки, когато се погледне на светлина. Разбира се, тези дупки имат определена големина, която не бива да се надминава, за да не се отслаби тъканта. Когато се тъче на чифт, има много повече възможности да се изобразят по-дребни неща, детайли, тънкости. Затова котленският килим е изключително богат.
Според Вера Таскова традицията тук е все още жива. Основаната през 1933 година кооперация “Котленски край” съществува и до днес. А 70-80 % от посетителите на експозицията в Галатанското училище в Котел са чужденци.
Снимки: Шевкие Чакър и ranica.eu
Гостуващата изложба “Богове, символи и древни знаци” от Регионален исторически музей – Враца ще бъде открита на 11 май от 11 часа в Националния антропологичен музей към Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при..
Етнографският музей в Бургас ще почете Свети Никола Летни на 9 май 2024 г. от 11:00 ч. Жените самодейки от Фолклорна група „Тронки“ в село Момина църква, община Средец, ще ще изпълнят "Пеперуга" и "Герман" за дъжд и плодородие така, както се..
Тридневен кулинарно-фолклорен фестивал ще допълни празничното настроение във видинското село Антимово. За 14-и път местното Народно читалище "Развитие-1926 г." и Кметството организират фестивала “Гергьовден“ на 4, 5 и 6 май 2024 г. Градският..