Десетилетия наред с. Кирково, подобно на останалите крайгранични кътчета в Източните Родопи, беше сякаш захвърлено на края на България. Но ето че с откриването на българо-гръцкия ГКПП Маказа-Нимфея преди 2 години, нещата коренно се промениха. Сега вече оттук минава новият път, който отвежда право в гръцките курорти, а Кирково се намира точно на него. Така от предишното пустеещо селце с намаляващо население и полупразни магазини няма и следа.

На ден стотици автомобилисти спират, за да похапнат и да заредят с по-евтино гориво на път за Беломорието. Гърците пък идват, за да пазаруват и да разпускат в местните заведения. Оказва се обаче, че мнозина се задържат и за по-дълго, а някои дори се отказват от гръцките курорти и остават в Кирково до края на ваканцията си.

Кирково не блести с кой знае какви забележителности. Селото, отстоящо на 10-на км. от гранично-пропусквателния пункт, няма морски плаж, но пък си има река. Разположено е не в подножието на зрелищни, прорязани от ски писти планински скатове, а сред ниските хълмисти гънки на Източните Родопи – една все още неизследвана от туристите територия. Селото няма елитни комплекси с all inclusive, сауни и басейни, но пък си има няколко семейни хотелчета, предлагащи селски туризъм в най-добрата му разновидност. И най-вече – Кирково си има конна база с добре обучени ездитни вихрогони. А за да яздят по родопските баири в района пристигат не само нашенци, но и гости от съседна Гърция, където практикуването на този спорт излиза доста по-солено.

Имаме 12 коня, както и манеж за обучение на открито, но възнамеряваме да се разрастваме. За целта ще кандидатстваме за финансиране по европейска програма – казва 51-годишният Владимир Иванов – собственик на базата и горд баща на 4 деца. Обяснява още, че разчита много на инструктора им по конна езда, който притежава престижни международни сертификати и работи чудесно с кончетата. Оказва се, че поне 2 години са необходими, за да бъдат обучени да изпълняват определени команди. Важен е също така и нравът им.


Гледаме да са възпитани и с благ характер, за да няма непредвидени ситуации – допълва събеседникът ми. Но не само любвеобилните животни и местните хотели задържат туристите. Оказва се, че това затънтено планинско кътче си има своето очарование и скрити богатства. Някои от тях са включени в серия от конни маршрути.

В момента имаме 14 организирани маршрута, реставрираме мелници, укрепваме стари мостове от римско време, че да имаме достъп до тях с конете – твърди Владимир Иванов. – Районът ни разполага с природни дадености, някои от които са обвеяни с легенди. Имаме подготвен човек, който придружава ездачите и ги запознава с местните атракции. Организираме пикници с барбекюта и пр. Имаме и джипове, с които развеждаме гостите, които не желаят да яздят, до някои от най-красивите местности в района.

Освен българи и гърци, за да галопират на воля по планини и паланки, в Кирково пристигат румънци, сърби и дори американци, които не могат да се нарадват на запазената природа и на гостоприемството на местните. И още за туристическите „кукички“, които задържат хората тук:

В Кирково природата е уникална, въздухът също! Имаме природни дадености, като скални образувания и др. – нарежда събеседникът ми. – Имаме изоставени населени места, в които можеш да видиш автентичния живот на хората от преди 200 години. И за голямо щастие на гостите ни, не всичко е разрушено. Можеш например  да видиш как някога на първия етаж живеели животните, а на втория – хората. Тези стари селища сега са заспали, вече никой не живее там, но те крият необяснима магия. Във високата си част планината разкрива уникални панорами на 100-на км. в далечината. В съчетание с местната кухня и екологично чистите продукти, ние се опитваме да задържим българските и чуждите туристи в селото.

По всичко личи, че мисията на Владимир и съселяните му е изпълнена. За мнозина Кирково вече не е анонимна топографска точка на края на България, а мечтана ваканционна дестинация сред зеленина, прохлада и конски тропот, която отстои едва на 30-на километра от нажежените гръцки плажове. А защо да не съчетаем и двете?

Снимки: Конна база „Лина”