Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Бежанската криза изисква нов световен миграционен ред

БНР Новини
Снимка: БГНЕС

Водени сме от убеждението, че културата е същност, основна човешка потребност и най-естественият път за разбиране на другия. Време е да помислим върху това, което ни прави човеци и как културата се свързва със социални въпроси. С тези думи Цветелина Йосифова, основател и директор на Центъра за дебат и култура „Червената къща”, и Енцио Ветцел, директор на Гьоте институт в София, се обърнаха към участниците в първия по рода си форум за култура „Състояние бежанец: хора между времето и пространството”. Свидетели сме на непозната до сега по своя размер миграционна вълна в Европа, която изправи дори икономически мощни и добре организирани държави като Германия и Австрия пред неразрешими трудности. България преживя първия пик в бежанската вълна от Сирия в края на 2013 г., когато по думите на Васил Върбанов, зам. председател на Държавната агенция за бежанците, за няколко месеца около 7000 души потърсиха закрила в нашата страна. От тогава броят им нарасна на 15 хиляди, а само през октомври т.г молба за закрила са подали над 3500 души.

Сега има едно лъжливо затишие пред буря – твърди Върбанов. – Същевременно съществено се промени профилът на бежанския поток и профилът на самите бежанци. Ако в края на 2013 г. по-голям процент бяха семействата от Сирия, то сега по-голямата част, над 70%, са самостоятелни мъже на възраст между 18 и 36 години.

Безпрецедентният миграционен натиск към Европа и респективно към България породи симптоми на разединение както между европейските страни, така и в самите общества на съответните държави, където има висок брой търсещи закрила хора. Затова първата задача пред политиците в Европа трябва да бъде изработването на обща миграционна политика, смята Ивайло Петков, ръководител на Звено „Стратегически политики, анализи и прогнози” в президентската администрация.

Бързо осъзнахме, че XXI век е векът на миграцията. Възприятието на бежанската проблематика и бежанската тема в ЕС за съжаление се тематизира под мотото бежанска криза. Повечето европейци – дали умишлено или автоматично, предпочитат да говорят за бежанска вълна без да си дават сметка за това, че зад това понятие стоят много човешки съдби и много лица, които могат да ни разкажат своите истории.

И ако в политическия дебат по темата все още акцентът се поставя върху непосредствените логистични задачи, разговорът за душевното състояние на хората, нуждаещи се от закрила, все още не е започнал. Безпрецедентната бежанска криза постави на изпитание миграционната система на Европа и измести финансовия дебат в посока мястото и образа на бежанеца – заяви д-р Томас Хайнцел, съветник в Германската служба за миграция и бежанци.

Културната интеграция е от ключово значение, за да се предотврати сегрегацията и изключването на хора идващи от различни културни общности. Смятам, и предполагам, че ще се съгласите с мен, че тази криза не е нещо, с което България или Германия, или някоя друга страна, по отделно би могла да се справи.

За разглеждането на миграцията като световен феномен апелира и Килиан Клайншмид, дългогодишен и доскорошен директор на „Заатари”, най-големия бежански лагер в Йордания, и понастоящем съветник на австрийското правителство по въпросите на бежанците.

Нужен ни е нов миграционен ред и ново разпределение на бежанците в световен мащаб – твърди Клайншмид. – Когато разглеждаме въпроса само в национален контекст, тогава на преден план излизат спешните мерки, като логистика и настаняване на хората, търсещи закрила. Днес повече от всякога имаме нужда от общи усилия и синхрон в действията на гражданското общество и институциите, които към момента много антагонистично не работят заедно. Бъдещето на човечеството е едно мултиетническо общество, смесица от различни нации, култури и религии. Нагледен пример са улиците на днешен Манхатън, където човек се разминава с хора с различен цвят на кожата, различен произход и различен културен контекст.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Часът на Радио България по програма "Христо Ботев" - Брой 40

В брой 40 на предаването ви предлагаме : Във вълшебния свят на "Вазовчетата" и българския език във Франция – интервю с  Янета Димитрова, преподавател в БНУ „Иван Вазов“ в Париж и отговорник за Международния литературен конкурс "Вълшебното..

публикувано на 27.02.25 в 12:00
“Матей Миткалото”, художник Калина Тасева

Ученици от Добрич пресъздават изобретения на Матей Преображенски

Възпитаници на Професионалната гимназия по техника и строителство "М. В. Ломоносов" в Добрич представят реконструирани от тях изобретения на отец Матей Преображенски – Миткалото в Регионалния исторически музей на града, на 27 февруари. Поводът за..

публикувано на 27.02.25 в 06:30

Съюз "Произведено в България" връчва годишните си награди

За 31-ва поредна година сдружението "Произведено в България – съюз на малкия и среден бизнес" връчва на тържествена церемония наградите "Златна мартеница" тази вечер от 18:00 ч. Очаква се на събитието да присъства и президентът Румен Радев...

публикувано на 27.02.25 в 06:10