Тръгвайки към Видин, вътрешно се подготвям да се озова в най-бедния регион на ЕС. Пътят се вие край обагрената в есенни цветове планина. От двете страни на шосето са се ширнали разорани площи, а тук там се зеленеят есенниците. Очаквам да видя изоставени поля и ниви, а не видях нито късче необработена земя. Така и в мен се ражда надеждата, че този край на България ще се замогне отново. Неусетно пристигам в града и се отправям към брега на Дунав, да се полюбувам на реката и прекрачилия на двата бряга „Дунав мост – 2”.
С моя разказ ще ви разходя в централната част на града, където в рамките на 1 кв. км. са съсредоточени културно-исторически паметници от римската епоха, българското средновековие, османското владичество и следосвобожденския период. На живописния завой на голямата европейска река гордо и достолепно се издига крепостта „Баба Вида” – безспорният символ на Видин.
Това е единственото в България напълно запазено средновековно отбранително съоръжение, заслужило да бъде обявено за “народна старина” още през 1927 г. Една част от основите са от римската крепост „Бонония” (едно от древните имена на града). Уникалността на „Баба Вида” се крие в изкусно измайсторените каменни бастиони и кули, в многобройните бойници и различни каменни помещения. Събрала в себе си хилядолетната история на този край, крепостта като „вечен страж на Дунав” и днес присъства в съвременния живот на града. Тя е предпочитано място за концерти, фестивали и редица кинопродукции. В непосредствена близост и органически свързана с крепостта, е османската укрепителна система „Калето” (ХVІІ-ХVІІІ век).
Част от нея са монументалните градски порти – четири откъм сушата и пет – откъм реката, които придават неповторим колорит на централната градска част.
Тук е и т.нар. „Кръстата казарма”, построена през 1801 г. Забележителен е нейният архитектурен план – равнораменен кръст. Днес в нея се наслаждаваме на редица гостуващи изложби. Не трябва да пропуснете и историческия музей „Конака”.
Сградата му е построена през ХVІІ-ти век. Първоначално е била полицейско управление, а след учредяването на Българската екзархия през 1870 г. е предоставена на Българската църковна община. След Освобождението тук е работила Видинската община. Днес в музея посетителите могат да се запознаят с богатата история на региона от Античността до Руско-турската освободителна война (1877-78 г.).
Любителите на религиозния туризъм също има какво да видят: ще се докоснат до катедралния храм „Св. Димитър”. Той е вторият по големина у нас след патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ в София. Туристите ще влязат в множество по-нови или стари църкви, ще разгледат руините на еврейската синагога, ще надникнат в малката църква „Св. Пантелеймон” в двора на Видинската митрополия. Построена е през ХІV век и е със статут на „народна старина” от 1927 г., а до нея е мавзолеят на екзарх Антим I, видински митрополит, първи български екзарх и председател на Първото Велико Народно събрание, приело Търновската конституция.
И да обърнем внимание на традиционната българска религиозна толерантност. Тясна улица разделя Видинската митрополия от джамията и библиотеката на видинския управител Осман Пазвантоглу. Джамията е в типичен ориенталски стил, но се откриват и орнаменти от късния френски барок. В двора й с усмивка ни посреща Самет Исмаилов, имам на град Видин и нетърпеливо започва своя разказ:
Джамията е построена през 1801 г. Според надписа, запазен на входната врата, Пазвантоглу посвещава джамията на своя баща. Година след това построява до джамията и библиотека, посветена на неговата майка. Осман Пазвантоглу построява много сгради, други джамии във Видин, чешми и мостове.
На останалите построени от него джамии поставя символа, традиционен за вярата – полумесец. Но тук той поставя сърце. Версии за това има много, но се смята, че поставяйки сърце на върха на минарето, подчертава любовта си към родителите и в същото време дава пример на поколенията след него, че родителят трябва да се почита, да се обича и уважава. Заради този символ джамията и библиотеката „Осман Пазвантоглу” са уникални и в света. Ние сме горди, че притежаваме джамия с такъв символ, че е построена именно в България и се стараем да съхраним това послание и да го предадем на следващите, които ще дойдат след нас. Всичко в джамията: дърворезба, орнаменти, витражи, са автентични.
В двора на джамията погледът ми е привлечен от библиотеката на османския владетел. Влизам в нея, а имам Исмаилов продължава своя разказ.
Много хора мислят, че след като е в двора на джамията, тук се е съхранявала само религиозна литература. Точно обратното. Книгите, които са се пазили тук, са били на няколко езика. По-голяма част на френски, тъй като Пазвантоглу завършва образованието си във Франция. Литературата е била от кулинарни книги до книги за градинарството. Една част от това книжно богатство е в Националната библиотека в София, а друга в Република Турция. Днес сградата е отново библиотека, но с по модерна литература, отново разнообразна. Вратите на джамията и библиотеката са отворени за всеки.
Последните слънчеви лъчи ме отвеждат отново на Видинското пристанище, където акостира последният за сезона австрийски туристически круизен кораб. От него се изсипва голяма многонационална група любопитни туристи и веднага защракват фотоапарати. Искрено им желая приятен есенен ден във Видин.
Снимки: Силвия Николова, Община Видин и wikipedia.orgТам където лъчите на изгрева докосват най-рано българската земя, забавната игра петанк и морето си дават среща. И точно там, вече двадесет години, приятелите на прочутия спорт с метални топки се събират на международен турнир. Всички те са привлечени..
В разгара на лятото търсим прохлада в планините, а месеците юли и август са най-натоварени за хотелите и местата за настаняване по горното поречие на Арда. Нова панорамна гледка ще привлича летуващите по пътеките на Западните Родопи. На 6 юли ще бъде..
И тази година сезонът на Черноморието ни ще започне в началото на юли месец, а пикът ще е през август. Затова пък юни се очертава като слаб месец за почивки у нас. Може би защото все повече сънародници предпочитат в началото на лятото да..
През 2009 г. една държавна компания в Шанхай пуска на пазара кисело мляко с марка "Мусилиян", както наричат село Момчиловци в Китай. Появата..