В навечерието сме на Рождество. В очакване на великото тайнство всяко християнско семейство се е събрало в уюта на дома, около благословената празнична трапеза, за да посрещне раждането на Христос. Днес сме заедно с митрополита на Българската православна църква за Западна и Средна Европа Антоний. Разговаряме за мира и тишината на рождественската нощ и как да следваме светлината.

В навечерието сме на един от най-светлите християнски празници –  раждането на нашия Спасител Иисус Христос. Празникът, който ни възвестява ангелската песен „Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение”. Христовият мир пребъдва всякога с всички нас. Живеем във времена, когато наистина Христовият мир е потребен на всяка човешка душа. Потребна е любовта, която обединява всички. Потребно е и смирението. Христос ни учи точно на смирение, защото Бог се въплъти и смири, слезна на земята, за да можем да отидем при Него. Това е един процес, който през благата воля на нашия Небесен отец,  чрез въплъщаването в Божия син, всички ние да станем чеда Божии. Така че раждането на нашия Спасител е празник, който ни дава ново начало, отваря небесната врата и ни дава възможност да се срещнем с Бога.

Как да забравим суетата, как да се отърсим от нея и да бъдем по-добри?

Преди всичко, имайки в себе си примера на родилия се Младененец, да загърбим суетата на ежедневието. Защото живеем  в свят, изпълнен с много страсти и много изкушения, със земни наслади и блага,  които по никакъв начин не удовлетворяват вечното търсене на мира и най-вече на духовните блага. Няма земна награда, която да запълни  духовната празнота, която всеки от нас има, ако не срещне Христос, особено в неговото Рождество.

Живеем в един несигурен свят, в който християни, а и не само те, са изложени на терористични атаки от ислямисти, които са доста крайни. Как да не се гневим?

Християните още в първите векове на Църквата са били подложени на гонения, на линчувания, сочени са с пръст, че са извън правилата на  светския живот, който за жалост ни поднася злободневията на ежедневието. Това, което се случва в нашето време, е липсата на любов в Христа. Православната църква, която е много толерантна, която уважава правото на избор, на вяра, на религия на всеки един от нас, не осъжда тези, които са поели по един или друг път. Църквата осъжда насилието в света. Не става въпрос за отделни религиозни групи, говоря за една от божиите заповеди – “Не убивай!” Никой няма право да отнема  човешки живот, защото един е този, който е източник на живота – това е Бог. Христос и вярата ни в Бога е тази, която ни сплотява. В навечерието на Рождество да загърбим суетата на ежедневието, политическите си различия, да загърбим това, което ни отдалечева от нашего брата и да се обединим, защото когато сме заедно, сме по-силни. Именно Христос затова слезна и се въплъти  на земята, за да може да благовести Божия мир тук, за да можем всички ние да бъдем миротворци.