Бежанската криза се оказа водещата тема на първите пленарни заседания на Европейския парламент и на нашето Народно събрание. По време на пленарния дебат във вторник относно изхода от срещата на върха на ЕС през декември председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер и председателят на Европейския съвет Доналд Туск критикуваха лидерите на ЕС за тяхната неспособност да се справят с мигрантската и бежанската криза.

Ако държавите-членки бяха изпълнили политиките, които ние предложихме, щяхме да сме в по-добро положение по отношение на миграцията, каза Жан-Клод Юнкер. Той припомни, че ЕК вече е приела всички необходими мерки, но не и управляващите в 28-те държави. Ако страните-членки досега ги бяха приложили на практика, щяхме да бъдем в много по-добра ситуация сега. Бездействието се дължи на липсата на изпълнени ангажименти, поети колективно от името на ЕС.

Премиерът Бойко Борисовсмята, че Европейският съюз трябва да затвори границите си за бежанци. В парламента, по време на първия за новата пленарна сесия блиц контрол, той заяви, че вече не работят нито споразумението от Дъблин, нито системата за квотно разпределение:

Позицията ни винаги е била категорична, че незабавно трябва да се затворят границите. Тези, които са влезли в Европа, за които ще може да се подсигури образование, работа, социални грижи – за тях – да. Другите да бъдат връщани по родните им места. Ние подкрепихме и квотите, но и те няма как да сработят, защото няма да правим бежански лагер, а затвор. Имаме много случаи, в които мигранти бягат по няколко пъти от нашите бежански центрове, после пък ние ги връщаме. В Европа няма позиция, която да ни каже какво точно ще стане и как ще стане.

По думите на Борисов повечето от мигрантите са от афганистански произход и те трудно могат да бъдат интегрирани в обществото.

След изявлението на премиера външният министър Даниел Митов заяви, че нашата страна очаква категорична политика по отношение на външната граница на ЕС и ясен контрол там.

Настоявали сме много дълго време споразумението на реадмисия с Турция да започне да се изпълнява по-рано. От друга страна Гърция и Турция максимално бързо да ратифицират споразумението за тристранния контролен център на българо-турската и на гръцко-турската граница. Ясно е, че в един момент Европа няма как да се справи с наплива от хора, които ние условно наричаме бежанци, но голяма част от тях не са такива.Тези, които са бежанци, на тях дължим някакъв тип солидарност, но бежанският статут не е завинаги. Тези хора трябва да се върнат да участват в реконструкцията и стабилизацията на собствените си държави. За икономическите имигранти, трябва да има ясни правила за тяхната реадмисия, репатриране и това трябва да стане европейска политика.

Темата за миграцията ще бъде водеща в Европейския парламент, категорична е Мария Габриел – евродепутат от ГЕРБ, зам.-председател на групата на ЕНП.

За мен е положително, че ясно съзнаваме, че една страна-членка не може да се справи с този проблем. Необходим е общ подход и от страна на европейските институции, но най-вече от страна на държавите-членки. За това е необходимо да наблегнем на три ключови елемента – силни граници, ясни процедури, които позволяват бързо да се реагира във времето и да имаме система, която да е в състояние да предвижда проблемите и рисковите ситуации. Бяха направени стъпки в тази посока, но за ЕП е важно страните-членки да не се оказват пречка пред по-бързото вземане на решения, а в дух на солидарност и общи споделени отговорности да бъдат прилагани взетите на европейско ниво решения.

В ЕП предвиждат ревизията на Дъблинския регламент. Ако това се случи, над България няма да тегне заплахата мигранти да бъдат връщани у нас от друга държава, защото нашата страна ги е приела първа. Очаква се да бъде разгледан и пакетът за легалната миграция, който ще представи комисията „Юнкер”. В рамките на този пакет се очаква ревизия и на „Синята карта” на ЕС. Тя дава възможност на граждани на страни извън ЕС, при необходимост от трудовия пазар, да започват работа в страна-членка. Очакваната ревизия на „Синята карта” дава възможност за обмен на кадри, за които целта е да се завърнат в страните си, а не да останат трайно в Европа. Добри идеи, но докато се приемат, трябва да се справяме със собствени сили и да разчитаме на споделените отговорности на страните-членки. Въпросът е колко са споделени…